Досиетата CHR: Убийство по стъпките на Кейси Афлек от „Манчестър край морето“
Популярната ремарка в киното „вдъхновено от истинска история“ винаги придава на филмите по-различен нюанс. Сякаш зрителя е много по-щадящ към тях като критик и определено по-разчувстван след финала. Понякога дори е трудно да си представим, че наистина историята се е случила на реални хора, живеещи на същата тази планета, водещи живот, подобен на нашия. Но едва ли някога се замисляме за обратния развой на събитията – за ужасяваща история вдъхновена от филм.
Какво се случва, когато филм те провокира да извършиш престъпление? Може би не е за вярване, но подобни събития не са изключения в историята.
Датата е 28-и февруари 2017 – два дни след церемонията по връчването на Оскарите в Долби тиътър. „Лунна светлина“ празнува, „Ла ла ленд“ приема шестте си Оскара и горчивата глътка на неполучения, а Кейси Афлек се радва на първия си Оскар за главна мъжка роля във филма „Манчестър край морето“. Същият този ден, вечерта, Ърнест и Хедър Франклин, двойка, която живее в щата Ню Йорк, отива на кино да гледа хитовата продукция. По-късно през нощта къщата им е опожарена до основи, докато 16-годишният им син, Джефри, е вътре.
Аутопсията показва, че момчето е загинало преди пожара, но тялото му е обгорено до такава степен, че е невъзможно да се определи какво точно е причинило смъртта.
На 1 март, малко след полунощ, семейството докладва за пожар в дома си. Когато полицията пристига на мястото, 35-годишният Ърнест Франклин сочи към стаята, където лежи тийнейджърът. 16-годишният Джефри е осиновен през 2012 и е имал психически и двигателни проблеми и това било допълнителен стрес за семейството, твърди полицията. По време на пожара и двамата родители са били извън къщата – Ърнест Франклин е преследвал домашните кучета, които избягали, а Хедър Франклин пък е обикаляла денонощни магазини до 02:30 през нощта. Според разследващите пожарът е причинен от печка на дърва, с която къщата се отоплявала. След инцидента съседите се обявяват в защита на семейството, заявявайки, че двамата родители са известни в целия квартал със своята доброта и готовност винаги да помагат. Затова обвиненията изненадват всички. Един от съседите на двойката започва кампания по набиране на средства за възстановяване на дома им, в която за кратко време са събрани около 11 хил. долара. След като обвиненията към семейство Франклин се разпространяват, даренията по обясними причини спират и дарителите искат парите си обратно. Това обаче се оказва невъзможно да се случи, тъй като Ърнест и Хедър вече са изтеглили парите от банковата сметка. Малко преди палежа Хедър Франклин споделя онлайн снимка от видеозон, разкривайки, че очаква момче.
Впоследствие пред родителите са повдигнати обвинения, а прокурорът Джоузеф Макбрайд изказва мнението, че са се вдъхновили да извършат убийството, след като гледали „Манчестър край морето“.
Приликите между реалността и киното в този случай са повече от съмнителни, както и фактът, че престъплението е извършено само два часа след прожекцията, на която присъствали семейство Франклин. Във филма героят на Кейси Афлек е скърбящ мъж, който в миналото по непредпазливост е причинил смъртта на сина си, докато бил под въздействието на медикаменти. Така и не бива осъден за деянието си. По време на пожара, той не е в къщата, точно както и семейство Франклин. Всичко това дава основание да се предполага, че има връзка между извършеното убийство и едно от хитовите заглавия на изминалата година. Адвокатите на двамата съпрузи отричат да има такава връзка и защитават тезата, че семейството двамата са „невинни до доказване на противното“.
Защитата обаче се оказва слаба и двамата са обвинени в убийство и в причиняване на пожар, за да прикрият следите.
До този момент никой не е платил гаранцията от 250 хил. долара за Ърнест и 125 хил. долара за Хедър. На 22 април Хедър е освободена под гаранция с мотиви за напреднала бременност, но ако двамата бъдат обвинени, ги грозят до 25 години затвор.
Та какво правим, когато посоката се обърне – когато на папката с досието трябва да пише „вдъхновено от истински филм“? Ами… едва ли можем да направим нещо друго освен да се надяваме, че киното няма да се оказва вдъхновение за престъпления в бъдеще.
