ДОСИЕТАТА CHR: Тамам Шуд – вечната мистерия

Случаят „Тамам Шуд“ е реална история за перфектното убийство. Мъж е открит на плаж в Южна Австралия през 40-те години, но до ден-днешен извършителят остава неизвестен, както и жертвата. На 1 декември 1948 година неидентифициран мъж е намерен мъртъв на брега „Самъртън“ на юг от Аделаида, Южна Австралия. Изследователите наричат жертвата „Мъжът от Самъртън” или „Никому неизвестния”. Първоначално се смята, че мъжът е починал в съня си. В джобовете му е открит билет за влак втора класа от Аделаида до Хенли, автобусен билет от града, който не се знае дали е използван, гъст алуминиев гребен, пакет плодови дъвки и цигари.

Разпитани са няколко свидетели, които се разхождали по плажа във въпросната нощ. Повечето от тях твърдят, че мъжът изглеждал като умрял, защото не реагирал на комарите, но пък движел ръцете си, затова очевидците предположили, че е пиян или полузаспал. Един от свидетелите обаче забелязал друг мъж, който гледал „Никому неизвестния” от стълбите, които водят към плажа. Тялото според очевидците е било в същата позиция, в която го намерили полицаите. През 1959 година се появява и свидетел, който твърди, че заедно с още трима човека са забелязали добре облечен мъж да носи на раменете си друг мъж към плажа „Самъртън“. Това се случило в нощта преди тялото да бъде открито. Показанията са взети от детектив Дон Одохърти.

Според патологът Джон Бъртън Клиланд, почетен професор от университета в Аделаида, човекът е приличал на англичанин на външен вид, на възраст 40-45 години, в перфектно физическо състояние. Той е бил висок 180 см, с лешникови очи, коса с цвят на джинджифил, леко посивяла, с широки рамене, тесен кръст, поддържани нокти, което говорело, че не е извършвал тежка физическа работа. Носел остри обувки. Имал пръсти и прасци с добре развити високи мускули, което говорело, че мъжът може би се е занимавал с балет. Облечен бил в бяла риза, червено-синя вратовръзка, кафеви панталони, чорапи и обувки, както и кафяв плетен пуловер и кафяво двуредно сако. Всички етикети на дрехите били отстранени, мъжът не е имал шапка (което е необичайно за 1948 година) или портфейл. Тялото му било гладко избръснато, а по него нямало следи от насилие, което навело разследващите на мисълта, че става дума за самоубийство. Изследванията на зъбите му обаче не довели до съответствие с който и да е съществуващ човек от базата данни на полицията.

Самоличност и смърт

Аутопсията показала, че смъртта е настъпила около 2:00 часа сутринта на 1 декември. „Сърцето е с нормални размери, без заболявания. Имал е претоварване на хранопровода, стомахът също е бил претоварен. Установено е задръстване на дванадесетопръстника и кръв, смесена с храна в стомаха. Далакът на мъртвеца бил поразително уголемен. Мъжът имал гастрит. Ял последно около три-четири часа преди да умре. Тестовете обаче не установили вредни вещества в организма му. Патологът д-р Дуайър заключава, че смъртта не може да е била естествена, по–скоро е настъпила в следствие на отравяне с барбитурат или някакво друго разтворимо вредно вещество. Въпреки че основната причина за смъртта остава отравяне, не се намират данни за това какъв е източникът на отровата. Съдебният лекар не установява самоличността на мъжа, причината за смъртта и дали човекът въобще е живял в околността на плажа „Самъртън“. Скотланд Ярд разпространява снимка на „Никому неизвестния“, а службите търсят съвпадение по пръстовите отпечатъци. Нищо не дава резултат.

Тялото е балсамирано на 10 декември 1949 година, след като полицията попада в задънена улица.

Местните вестници излизат с новина на първа страница „Мъртвец на плажа”. Появява се информация, че тялото може би принадлежи на някой си Джонсън, 45-годишен местен жител. През 1949 година е направена гипсова отливка на лицето на мъртвеца. На 3 декември 1949 година в участъка влиза и въпросния Джонсън и с това се слага край на предположенията, че той е мъртвецът. Снимката на бюста е разпространена по вестниците, всички досиета за прегледани. Валят обаждания от „свидетели”, които твърдят, че са виждали мъжът да се налива с питиета в местен хотел на 13 ноември. Докато пийвал, мъжът показал военна карта, на която пишело странното име Соломонсон.

През 1949 година двама души идентифицират тялото като 63-годишния Робърт Уолш. Трети мъж първоначално не може да потвърди дали това е въпросния Уолш, впоследствие обаче променя показанията си и съобщава, че разпознава лицето. В крайна сметка се оказва, че „Никому неизвестния” е твърде млад, за да бъде господин Уолш. Всички разпонзавания били безполезни. В началото на февруари 1949 година имало 8 различни предположения за самоличността на трупа. Сред тях имало двама, които твърдели, че трупът е на Дарвин – техен приятел.

В крайна сметка към 1953 година единствената категорична следа, по която да тръгват разследващите, била дрехите на неизвестния.

Куфарът

Шест седмици след като намират мъжа на плажа служители на жп гарата в Аделаида откриват кафяв куфар с етикет отстрани. Той бил оставен около 11 часа в гардероба на 30 ноември. Разследващите смятат, че куфарът е принадлежал на мъртвеца. В него имало червен халат, червени чехли, четири чифта бельо, пижама, комплект за бръснене светлокафяв панталон с пясък по маншетите, отвертка, нож и ножици – от модела, който изплзват служителите на търговски кораби. Нямало никакви идентификационни маркери по вещите, но на една от вратовръзките пишело „Т. Кийн”. Същите инициали имало на торбичката за мръсно бельо и на един от потниците. От полицията смятат, че името нарочно е било оставено на тези места, за да заблуди разследващите. Необичайното в съдържанието на кафевия куфар било, че там нямало нито един чифт резервни чорапи. Проверени били всички пристигащи влакове и пътниците, които са пътували с тях. Смятало се, че мъжът е пристигнал от Мелбърн, Сидни или Порт Аугуста. Спекулирало се, че се избръснал и изкъпал в някоя градска баня, макар да не бил открит билет за посещението там.

Въпреки че багажът е записан на името на мъж на име Т. Кийн, не е открит човек, който да отговаря на това име и външен вид. Както и не е открит друг собственик на куфара.

По време на огледа на тялото патологът Джон Бъртън Клиланд прави редица открития. Обувките били твърде чисти за скитащ по плажовете човек. Това потвърждава теорията, че тялото е било пренесено на плажа след настъпването на смъртта. Нямало следи от повръщане и гърчове, които са характерни последици на отравяне. Тъй като никой не потвърждава да е видял този човек да се разхожда, се приема, че мъжът е починал на друго място.

Професор по физиология и фармакология от университета в Аделаида свидетелства, че има достатъчно лекарства и наркотици, които могат да бъдат приети през устата и да доведат до смърт без да оставят следи в кръвта. Той дава на следователя лист с две лекартва Exhibit C 18. Те не били популярни до 1980 година, когато можели да се купуват и без рецепта. По-късно те били наименувани дигиталис и уабаин. В крайна сметка движенията на мъжа, забелязани от минувачите, можело да бъдат последна конвулсия преди смъртта. Но липсата на самоличност и причина за смъртта накарали разследващите да осъзнаят, че случаят е „несравнима мистерия” в криминалистиката.

Tamam Shud

В панталоните на мъртвеца, в малко джобче, е открито скъсана страница от книга, на която пише Tamam Shud – в превод от персийски „Край”. Разбира се, разследващите бързо разпознават книгата, от която е фразата – „Рубаят” на Омар Хаям, която е бестселър в момента на убийството. Няколко месеца по-късно е открито и копието, от което е откъснато парчето. Книгата била хвърлена в автомобил, паркиран в близост до плажа, където е открит „Никому неизвестния”.

Снимка на листчето е изпратена до всички полицейски управления в света. Има известна несигурност по отношение на точното време, по което книгата, от която е скъсан листа, е намерена в кола.

Темата на книгата „Рубаят” от Омар Хаям е за човека, който трябва да живее живота си на пълни обороти, за да не съжалява след това. Поемата навежда разследващите на мисълта, че мъжът може би се е самоубил с отрова, макар да нямало други доказателства в подкрепа на теорията. На гърба на листа с молив имало изписан код. (може да го видите на снимките в галерията горе).

Открита е още една, последната следа по мистериозния случай, на която попадат разследващите драсканици на задната страница на книгата. След проучване се оказва, че е изписан местен телефонен номер и шифър, който до ден днешен не е разгадан.

Някои от анализите отвеждат до заключението, че това най-вероятно е нещо от типа на акростих – първите букви на текст или стихотворение съставляват дума или фраза.

Просто Джестин

Телефонният номер се оказва на медицинска сестра на име Джесика Елън Томпсън, която живее на адрес недалеч от плажа. При разпита в полицията тя заявява, че не познава убития. Когато по-късно й е показана и гипсовата отливка на мъртвеца, тя е странно изненадана и дори е на път да припадне. Което събужда в разследващите и силното подозрение, че знае много повече отколкото им казва.

Освен това, медицинската сестра казва на полицията, че е дала копие от книгата „Рубаят” на мъж на име Алфред Боксал. Срещнала го в хотел в Сидни през 1944 година, докато учела в местната болница. Въпросният мъж Боксал се оказал жив и здрав, установил се в Мароубра и със сигурност не бил мъртвецът от плажа. Така полицията се оказала в нова задънена улица.

До смъртта на медицинската сестра през 2005 година това е всичко, което се знаело по мистериозния случай.

През 2013 година обаче дъщеря й Кейт разказва за австралийското предаване „60 минути”, че майка й все пак й е споделила, че знае повече за „Никому неизвестния” от плажа „Самъртън“. Тя обаче нарочно не казала повече на полицията. Оказало се, че медицинската сестра всъщност говорела перфектен руски. Една от версиите е, че Джесика е била свързана с шпионски кръг. Кейт пояснила и че майка й често казвала, че случилото се е на ниво „държавна полиция”. Това, разбира се, позволява доста спекулации по случая, въпреки че изброените по-горе доказателства не са в подкрепа на нито една от тях.

Освен това, копието от книгата „Рубаят”, което медицинската сестра дала на Боксал било подписано с името „Джестин”, въпреки че истинското й име е Джесика Елън Харкнес. По този повод Кейт коментира: „Докато е била кърмаче, майка ми е била много малка и затова й казвали „Тина” (бел. ред. – от англ. Tiny – малък, микроскопичен”), така я наричаха и на коледните картичи, които получаваше. Майка ми казваше, че Джестин всъщност е компилация от „Джесика” и „Тина”.

Колеги на Джесика също потвърдили, че медицинската сестра често се представяла като Тина. Въпреки логичните на пръв поглед обяснения, имало нещо около името Джестин, което оставало скрито.

Погребението

През 1949 година трупът е погребан в местното гробище. Година след това на гроба започнали да се появяват цветя. Полицията започнала разпити на гробарите, но никой не бил видял кой ги оставя. По същото време Ина Харви, рецепционистка от Стратмор хотел, срещу железопътната гара Аделаида, разкрива, че непознат мъж отседнал в стая 21 или 23 за няколко дни около времето, когато е открит трупът. Той говорел английски език. Носел малка черна кутия, приличащa на кейс за музикален инструмент. Когато един от служителите на хотела надникнал в нея, имало нещо като игла, твърди Ина Харви.

Разследването на Абът

През март 2009 година екип, ръководен от професор Дерек Абът прави опит да разреши загадката. Той иска да разбие кода от листа, а тялото на мъртвеца да бъде ексхумирано, за да се направят ДНК тестове. Разследването на Абът се връзвало с някои от версиите на полицаите. Например – марката цигари, открити у мъртвеца, Kensitas се продавали в местния военен клуб и се водели луксозни. В кутията обаче не били открити марковите цигари, а по-евтини папироси. Една от версиите е, че именно евтините цигари били източникът на отровата.

Дешифрирането на кода от Абът започнало от нулата. Изследван бил почеркът, за да се уточни, дали мъжът е бил пиян, когато го е писал. Абът допука, че кодът е алгоритъм и криптира послания от Библията, които били сравнени чрез компютърни формули с други писания в книгите. Внезапно през 1960 година оригиналният лист с кода бил изгубен. С това се оказало невъзможно да бъде намерено изданието в превод на Фицджералд, от което се смята, че е откъснат листът.

В хода на разследването Абът достигнал до интересни заключения. Например – че мъртвецът имал рядко генетично заболяване – хипондия, от което страдат едва 2% от хората в света. През 2010 година Абът получава снимка на сина на Джестин, който страдал от същото заболяване. Шансът това да е чиста случайност е едно на 20 милиона. Синът на Джестин, който през 1948 година е бил на 16 години, умира през 2009 година. Допуска се, че той може да е бил наследник или на Боксал, или на „Никому неизвестния”. Абът иска ексхумация на тялото, за да потвърди версията си с ДНК тестове. Това можело да се окаже последното парче от пъзела за установяване самоличността на мъжа. През октомври 2011 година прокурор Джон Роу отказва да разреши ексхумацията на тялото с аргумента, че не е необходимо да се възбужда отново общественият интерес на базата на любопитство и че резултатите от ескхумацията нямат дори научна стойност.

През 2010 година професор Абът се жени за дъщерята на сина на Джестин. Въпреки че се сродява със семейството на медицинската сестра Джестин, Абът не успява да извоюва ексхумация на тялото, защото дъщерята Кейт отказва да извади от гроба собствения си брат Робин, смятайки, че това е поругаване на трупа.

Синина и съмнения

В много отношения случаят Тамам Шуд е перфектното мистериозно убийство, въпреки че съдебният лекар трудно успява да докаже наличието на отрова в кръвата на „Никому неизвестния”. Всичко в реалната история е толкова объркано, че в един момент разследващите започват да се чудят за убийство или самоубийство става въпрос. По-голямата част от експертите смятат, че е по-вероятно мъртвецът сам да е посегнал на живота си, за да запази тайната си. Ясно е само, че до ден-днешен не е ясно какво е оръжието на убийството и кой е извършителят.

И все пак има една любопитна особеност около този случай. Въпреки че мъжът е бил открит по лице, на задната част на главата му имало продълговата синина, която предполага, че трупът е прекарал доста време по гръб, а главата е била в съвсем различна позиция. Странното е, че той е имал неизпушена цигара в устата си, което заедно със синината отвежда на мисълта, че неизвестни лица са наместили позицията на трупа така, че цигарата да остане между устните на мъртвеца. Тази комбинация от факти изключва самоубийството на неизвестния мъж.

Дори подредени в тази сюжетна линия, някои от останалите доказателства по случая остават безполезни, тъй като нямат връзка помежду си. Ако мъртвецът бъде идентифициран, може би има някакви шансове една от най-големите световни мистерии да бъде разрешена.