Досиетата CHR: Пиянството на двамата шпиони

Чували ли сте за Кеймбриджкия пръстен? Петима студенти от университета в Кеймбридж, които се превръщат в най-легендарните и ефективни шпиони на 20-ти век?

Това са Ким Филби (Стенли), Доналд Маклийн (Хоумър), Гай Бърджис (Хикс), Антъни Блънт (Джонсън) и Джон Кеъркрос.

Наети са от КГБ, за да се внедрят по високите етажи на специалните служби във Великобритания и САЩ и успяват да предат огромен обем секретна информация на Русия.

Остава мистерия за полковник Юрий Модин, техния ръководител, как английски интелектуалци посвещават живота си на една кауза безвъзмездно, без да получат нищо в замяна. Великолепната петорка успява да проникне в тайните на англичаните и американците на всички нива – във военната, политическата, икономическата и социалната сфера.

Всичко започва с Блънт, който успява да привлече състудентите си към шпионската лига. Бандата обаче си има неформален лидер и това е Бърджис. Петорката от Кейбридж не е получила нито стотинка за работата си, тъй като симпатизирали на комунизма и вярвали в утопията. Те създават Тайно общество на Апостолите, което е смятано за най-мощната шпионска организация съществувала някога.

Стига се до момента, в който десетки шпиони са набелязани и следени по време на издирването на Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеъркорс. Американците правят всичко възможно да се докопат до Апостолите, които са се сдобили с плановете за създаване на атомна бомба и със стратегии на военните по време на корейския конфликт през 1950-1953 година. Но Апостолите имат таен обет, който гласи: „приятелите преди страната”. Някои историци твърдят, че девизът е спазван от всички, освен от Блънт – когато е разкрит, издава партньорите си заради имунитет.

През юли 2009 година Би Би Си публикува мемоарите на Антъни Блънт. Те са своеобразното разкаяние за предателството на Апостолите. В своята книга той определя работата си за СССР през Втората световна война като „най-голямата грешка в живота си“. Блънт заявява и че решението му било мотивирано от „наивното желание да помогне на Москва срещу фашистите“. В изповедта си легендарният шпионин разказва как е предал съратниците си пред британските власти. В замяна на това властите обещават да му дадат имунитет и да пазят тайната му. Това обаче не се случва и през 1979 г. Маргарет Тачър разкрива пред парламента всичко за дейността на Блънт за КГБ.

Интересен е фактът, че въпреки предателството, голяма част от британците, които писали писма до Блънт след разкриването на двойната му игра, не били враждебно настроени. Напротив – до ден днешен Кеймбриджката петорка се смята за най-великата шпионска група, а митовете и легендите засенчват разказите за Мата Хари. И въпреки че някои историци критикуват групата, определяйки членовете като тайни привърженици на Маркс и хомосексуализма, повечето признават, че това е най-ефикасната агентура действала някога в целия свят.

Миналия петък Би Би Си и журналистът Лорън Търнър публикуваха архивни документи, според които американското разузнаване било скандализирано от факта, че през по-голямата част от времето двама от шпионите са били неконтролируеми и пияни. Не е тайна, че петорката от Кеймбридж е имала много разногласия помежду си. Освен това били коренно различни характери. Но в документите американските експерти се възмущават от гуляите на двама от шпионите, като споделят, че не разбират как те въобще са били наети от външно министерство.

След бягството на Гай Бърджис и Доналд Маклийн в Москва през 1951 година, доверието на Държавния департамент в САЩ в британските служби е сериозно разклатено. Двамата били замесени в непрекъснати пиянски щуротии, разкриват архивите. Във файловете пише, че американските власти за „силно обезпокоени” и искат от Великобритания да „почисти къщата” .

От документите става ясно още, че Ким Филби е допринесъл за окончателния разпад на петорката, като разкрива пред дезертьор, че знае имената на десетки британски шпиони, които работят за КГБ. Пише и за разследване, което контаразузнавателната служба по сигурността МИ-5 е водила срещу Робърт Буутби – съратник на Апостолите и лондонския гангстер – близнакът Рони Крей. Анализирани са грешки в Студената война, които са допуснати заради провалена операция на шпионите в Портсмут, при която загива полковник Колонел Лайънъл Краб, наричан Бъстър.

Най-фрапантни са разкритията за гуляите на Бърджис, който работел за Би Би Си, преди да се присъедини към службите. С него се забърквал и Маклийн. Маклийн не веднъж заявявал, че е комунист, когато е пиян, но никой не му вярвал. А Бърджис разкрива имената на двама британски разузнавачи, докато е в алкохолна серия запои в Мароко. Двамата бягат в Русия, когато се очаквало Маклийн да бъде разкрит и след като с кариерата на Бърджис е приключено, тъй като е признат за виновен за шофиране в нетрезво състояние, за което следва да бъде наказан ефективно.

Телеграма от Британското посолство във Вашингтон от юни 1951 година съобщава, че Американското посолство и ЦРУ са сериозно обезпокоени от изчезването на двамата мъже. В съобщението се се изтъква, че „Държавният департамент счита за нарушение на сигурността, когато служители демонстрират редовно пиянство, рецидивни разстройства на нервната система, сексуални отклонения и други човешки слабости. Такива лица трябва да бъдат изхвърлени без формалности”.

Обществен скандал

Доктор Ричард Дънли, който разговаря с експерт от „Национални архиви”, твърди, че вестниците първи разкрили „тайните истории” за това как чуждите и местните тайни служби са реагирали на шокиращата измяна на Кеймбриджката петорка. „По това време шпионският скандал бе една от най-големите драми сред обществото от Втората Световна война насам”, разказва експертът. „Беше грандиозна история – изключително влиятелни фигури минават на страната на „червените дяволи’, както тогава са били наричани руснаците”. Доктор Дънли предполага и че поведението на Бърджис и Маклийн е засилило подозренията малко преди те внезапно да тръгнат за Русия в средата на нощта. Бърджис е пътувал до Гибралтар и Танжер през 1949 година – екскурзия, когато приятелят му Горни Рийз описва като „дива одисея” на позора. Представител на МИ-5 в Гибралтар е докладвал, че Бърджис се държал като „абсолютен алкохолик „ и че не е виждал човек, дори в Гибралтар, „който да поглъща толкова много алкохол за толкова кратко време” като него.

Твърде избухлив, за да шпионира

„И двамата са имали сериозни алкохолни изблици, които са предвещавали тяхната измяна”, казва още доктор Дънли. „Само си представете как някакви сериозни агенти на службите се разхождат мъртво пияни из Гибралтар, разправяйки наляво-надясно за МИ-5 и МИ-6 и как са тайни шпиони. Погледнато и сега това си е сериозно престъпление”. Но след това добавя: „От друга страна обаче, пиянските делириуми на Бърджис работели добре за имиджа му – никой не предполагал, че толкова приказлив и избухлив човек може да бъде съветски шпионин – би било твърде скандално”.

Майката на Бърджис също отказвала да повярва, че синът й може да е шпионин. Тя попитала в телефонен разговор:” Нали не мислиш, че новината за двамата тайни агенти, избягали за Русия се отнася за моя Гай?”. Няколко години по-късно става ясно, че Бърджис и Маклийн са стинали до Русия. Бърджис си пишел писма с майка си от село близо до Москва.

Същевременно се хвалел с новия си живот, но в думите му се долавяла носталгия, а той споделял, че е „пиян и депресиран”, разкрива още доктор Дънли. „Остава впечатление, че той не е бил напълно убеден в решението, което е взел за заминаването”, допълва експертът.

„Кал ще полети във всичи посоки”

Перспективата Бърджис да се завърне сериозно притеснява британското правителство. Не само че има сравнително малко доказателства, за да бъде съден, тъй като събирането на информация се е извършвало по изключително професионален начин, но и имал много високопоставени господа, които пазели гърба му като поета Уистън Хю Одън и писателя Едуард Морган Форстър. В края на краищата, Блънт, който навремето внедрил Бърджис бил помолен да му напише писмо от името на МИ5, в което го умолява да не се връща.

Блънт, който сам признава за шпионажа през 1964 година, е осъзнавал, че ако Бърджис се върне, всичките му съратници вече ще са разпитвани. „Ще бъдеш арестуван още на летището, това е сигурно, а след това изправен пред съда”, обяснява той на Бърджис. „Какъв ще бъде изходът от един процес, е въпрос на спекулации, но в продължението на тази сага много от твоите приятели ще бъде викани за разпит и за свидетели и калта ще полети във всички посоки.”

В края на краищата нито Бърджис, нито Маклийн се връщат. Бърджис се напива до смърт през 1963 година на 52-годишна възраст. Доналд Маклийн също умира в Русия – през 1983 година.