Момичето хуква да бяга, но е простреляна пет пъти. По-късно телата им са намерени от преминаваща по пътя кола. Жертвите не са нито ограбени, нито е сексуално злоупотребено с тях, а за престъплението няма очевиден мотив. Вечерта на 28 декември 1968 г. Дейвид Фарадей и Бети Лу Дженсън са на първа среща. Момчето взема на заем колата на майка си и двамата са в нея малко след 23 часа, когато незнайно откъде куршум пронизва главата му.
Година по-късно в същия район (Сан Франциско) случаят се повтаря. Момче и момиче са простреляни, докато са в колата, паркирана на обществен паркинг. За щастие, момичето оцелява. Малко след това два местни вестника получават писма с еднакъв почерк, в които някой поема отговорност за двата случая. Написани за изключително детайлно, с подробности, които би трябвало да са секретни. Но и двете писма съдържат кодирана част, която гласи: „Харесва ми да убивам хора, защото е толкова по-забавно, отколкото да убиваш животни в гората. Човекът е най-опасното от всички животни.“ Седмица по-късно пристига ново писмо в San Francisco Examiner. Този път убиецът се представя: „Уважаеми редакторе, това е Зодиака“.
През 1969 г. има още едно убийство, на таксиметров шофьор. Успоредно с него редакцията на вестника получава поредно стряскащо писмо. „Учениците са много примамливи мишени. Мисля да нападна училищен автобус. Ще прострелям предната гума, а след това ще стрелям по дечицата, докато изскачат отвътре.“ Съобщението е пуснато в медиите и предизвиква масова паника сред жителите на града. Жертвите на Зодиака са избирани на случаен подбор и никога не се знае къде ще нанесе следващия си удар. Десетки разследващи се заемат със случая, над 2500 души са разпитани, но напредък няма. Никой не може да залови Зодиака.
Том Хансън обаче има идея. Живеещият в Лос Анжелис управител на ресторанти за бързо хранене се сблъсква с набезите на крадци често. В края на 60-те постепенно навлиза във филмовия бизнес и прави нискобюджетни филми на криминална тематика. Но един от тях има повече от развлекателна функция. Филмът The Zodiac Killer (1971) е направен с цел да залови Зодиака. Продукцията е нискобюджетна и целта й е далеч от Оскарите. Тя трябва да примами убиеца. Създателят има и стръв. Хората, които идват в наетото за прожекциите кино, получават бележка на входа, на която трябва да попълнят изречението: „Зодиака убива, защото…“, а после да я пуснат в специално изработена кутия. Това, което публиката не знае, е че в кутията има човек (от екипа на филма), който сравнява всяка току що пусната бележка с почерка от писмата на Зодиака. В случай, че намери идентичния почерк, ще излезе и всички останали от екипа (които са наоколо) ще заобиколят човека. Наивен план, в който групата вярва. Все пак в изказа на писмата се откриват препратки към филми от миналото, както и други доказателства, че Зодиака е киноман.
Филмът се прожектира в продължение на седмица в киносалона. Хансън е обсебен от идеята да залови убиеца. Но това така и не се случва. Има няколко подозрителни лица, но след разпити, не са открити никакви доказателства, че някой от тях е Зодиака. След случая с филма, Хансън се обезкуражава и се връща в ресторантьорския бизнес. А междувременно в писма до вестника убиецът твърди, че броят на жертвите му е 37. Полицията обаче има доказателства само за 7, две от които оцелели.
Какво обаче се случва със Зодиака? В едно от писмата си, той съобщава, че преминава в анонимност. „Вече няма да съобщавам за убийства, които извършвам. Действията ми ще изглеждат като съвсем редови престъпления. Полицията никога няма да ме хване, защото съм по-умен от нея.“
И до днес случаят тъне в мистерия. Може Зодиака отдавна да е починал? Или да е в затвора за друго престъпление? Никой не знае нито кой е, нито точно колко са жертвите му. По случая още се работи, затова не е разрешено оповестяването на никаква информация. Поредното студено досие в богата криминална история на Америка.