Досиетата CHR: Най-младите престъпници на Великобритания
На 12 февруари 1993 година двегодишният Джеймс Бълджър и майка му Денис са на разходка в търговски център в Бутъл, Ливърпул. Жената отива до месарницата, а когато приключва и се обръща открива, че синът й го няма. Три дни по-късно момчето ще бъде открито край стара железопътна линия близо до полицейския участък.
Две момчета, Джон Венейбълс и Робърт Томпсън, хвърлят камъни и тухли, ритат и удрят момчето, а накрая хвърлят железен блок върху него. Скриват тялото под купчина тухли и го поставят на релсите, за да може първия минаващ влак да мине през тялото.
Патолозите ще открият общо 42 рани по тялото на Джеймс.
Джон Венейбълс и Роберт Томпсън стават най-младите осъдени престъпници в историята на Великобритания от 250 години насам. Близо 200 души се събират пред съда и крещят „убийте ги“ и „обесете ги“. Двамата са на 10 години.
Запис от охранителните камери в търговския център
Какво се случва?
След като двойката отвежда Джеймс от търговския център, тримата изминават заедно повече от две мили – пътуване, което отнело часове, тъй като Джеймс е само на 2 години. По пътя са забелязани от поне 36 души. Някои от тях предположили, че Джеймс е по-малкият брат на двете момчета, а други, които забелязали, че той е разстроен, разбрали, че това е изгубено момче, която Венейбълс и Томпсън водят към полицейския участък. Една жена искала да придружи групата до участъка, но кучето, което разхождала, уплашило децата и искало да ги ухапе. Тя само ги упътва как да стигнат до участъка „Уолтън Лейн“.
Осем дена по-късно, на 20 февруари, двете момчета са осъди за убийството на Джеймс Бълджър. Тестовете откриват същата боя по дрехите на момчета, която е и по тялото на Джеймс, по обувките им има негова кръв, а ДНК-то съвпада. Големият въпрос сега е да бъдат съдени като деца или като възрастни? Скамейката в съдебната зала трябва да бъде вдигната с 50 см, тъй като двамата дори не могат да виждат от нея. Психологът Айлийн Визард им задава следните три въпроса:
Знаят ли разликата между правилно и грешно?
Знаят ли, че е грешно да вземат дете от майка му?
Знаят ли, че е грешно да упражняват насилие над дете?
След като отговарят с „да“ на всички въпроси, съдът решава да ги третира като възрастни. Решението по-късно ще бъде критикувано от Европейския съд за правата на човека.
Мрежата около разследването започва да се разплита бързо, след като са прегледани камерите от търговския център. На тях се вижда как две фигури, може би тийнейджъри, отвеждат малкия Джеймс далеч от майка му. Преди да се разбере истината, много хора вярват, че двете деца са били подставени лица на възрастен мъж, който е извършил убийството. Много скоро става ясно, кои са извършителите.
Майката на Венейбълс съдейства на разследването и казва, че тя е тази, която трябва да бъде съдена, по време на разпитите на сина й. „Той беше свеж като краставица“ казва адвокатът за малкия. „Харесваше му. Дадоха му играчки и кола преди разпитите. Не даваше никакви сигнали да се пропука. Отрече дори да е бил в търговския център.“
Разпознават ги по якетата. Когато казват на Джон, че другарят му е потвърдил, че са били в търговския център историята започва да се разплита. Малкият признава, че са били там, но не и че са отвличали дете. „После започна да плаче, скочи от стола и прегърна майка си. В този момент разбрах, че съм на грешен път.“ казва Лорънс Лий, адвокат на Венейбълс.
Джеймс и майка му по време на семейна ваканция
Двете момчета са обвинени в убийство и разказват различни истории, винейки се взаимно. „Той беше съвсем нормално десетгодишно момче, в което нищо не ме тревожеше“, казва адвокатът на Джон. Момчето казва, че нарочно е пропускал, когато са хвърляли тухли по тялото на Джеймс.
Робърт Томпсън е петото от шест деца на Ан и Роберт, по онова време между 6 и 20 години. През 1988 г. Робърт напуска Ан и взима момчетата със себе си. Майката редовно е намирана в бар, в който често участва във физически саморазправи, а през 1991 г. ражда още едно момче, Нед. Томпсън и братята му растат в постоянно напрежение и се бият един друг. По време на процеса майката на Роберт е твърдо убедена, че той е невинен.
Родителите на Джеймс през 2013 г., 20 години след смъртта на сина им
Смята се, че Томпсън е тарторът на бандата, въпреки че Венейбълс се опитал да задави свой съученик в училище, известно време преди инцидента. Той също е дете на разделени родители, чиято майка е алкохоличка. Синът й е хиперактивен и има проблем с общуването. Честата смяна на училищата се отразява в неспособност да се адаптира никъде.
На 24 ноември 1993 съдебният състав отсъжда окончателната присъда: двете момчета са виновни за убийството и са лишени от свобода (и пратени в трудово-възпитателен център) до навършване на пълнолетие през 2001 г, когато са им дадени нови самоличности. След освобождаването Венейбълс, е вкарван в затвора два пъти за педофилия.
Убийството разтърсва страната и много хора се страхуват за сигурността си. Всеки може да си се представи в положението на семейство Бълджър и това е страшното в случая. Въпросните изникнали след убийството са и по отношение на детската престъпност. Кога едно дете може да бъде третирано като възрастен?
И до днес всяка Коледа родителите на Джеймс му пазят място на трапезата.
