Досиетата CHR: Машина за убиване

| от |

Ченгетата го наричат истинска машина за убиване с ниво на интелигентност много над средното. На сметката на Родни Алкала се пишат минимум 50 убийства, а някои експерти допускат, че жертвите му може да наброяват и 150. Близо 40 години успява да прикрива жестокостите си, като работи като машинописец в „Лос Анджелис Таймс”, а през останалото време се прави на фотограф. Учил при Роман Полански кинорежисура, а след като разучил фотоапарата, започнал да го използва за примамка.

Изоставен и опасен

Истинското име на серийния убиец и изнасилвач Родни Джеймс Алкала е Родриго Джакес Алкала Букур. Роден е през август 1943 година в Сан Антонио, Тексас. Баща му зарязва майка му, Ана –Мария, когато Родни е 12-годишен. Той и двете му сестри се местят да живеят в Лос Анджелис. След като се присъединява към армията, той прави нервна криза и е изпратен за лечение в психиатрия. По-късно специалистите заключват, че има нарцистично раздвоение на личността, психопатия и е сексуален садист. Изхвърлят го от армията и той завършва „Изящни изкуства” в местния университет Дипломира се през 1968 година. Точно тогава е извършил първото си престъпление, известно на полицията. Моторист вижда Алкала да отвежда 8-годишно момиченце с колата си и го проследява до апатрамента му в Холивуд. Когато полицията пристигнала, открила момиченцето изнасилено и пребито почти до смърт с метална тръба. Насилникът успява да избяга, но Тали Шапиро оцелява.
Родни Алкала напуска Ню Йорк и с фалшиво име се записва да учи кинорежисура при Роман Полански. Именно той научава серийния убиец да държи апарата. По черна ирония на съдбата съпругата на Полански е убита от друг сериен убиец и психопат – фанатикът Чарлс Менсън.

„Има дарба, с която успява да подмами девойките”, разказват разследващите. „Ако например нормален мъж хареса дадена дама в бара, почти винаги се притеснява да я заговори, за да не бъде отрязан. Алкала няма този проблем. Той не се притеснява да комуникира с никой. Може би е подмамвал жертвите като им е обещавал фотосесия и това е проработило повече от веднъж”.
Над закона

В продължение на години Родни Алкала се подвизава под фалшивото име Джон Бергер. През 1971 година започва работа в училище по изкуства за деца. Тогава е изнасилена и убита Корнелия Крийли.

Престъплението остава неразкрито в следващите 40 години.

След като ФБР го вкарва в списъка на най-издирваните и кръвожадни престъпници, две деца от училището по изкуства го разпознават на снимка от новините. Алкала е арестуван и екстрадиран в Калифорния.

Същевременно родителите на първата жертва – Тали Шапиро, се местят в Мексико и не й позволяват да свидетелства срещу насилника си. Не успяват да го обвинят в изнасилване и опит за убийство без нейните ключови показания и той е съден само за сексуално посегателство.

Арестуван е 2 месеца, след като е пуснат на свобода. Той изнасилва 13-годишна ученичка, която фигурира в рзследването като Джули Джи. Момиченцето приело чичкото да го закара до училище. Алакала лежал само 2 години в изправителен дом по програмата за превъзпитание.

След като за втори път излиза на свобода през 1977 година, той убива стюардесата Елън Хоувър – дъщеря на съдържател на елитен нощен бар в Холивуд. Тялото й е открито заровено в имението Рокфелер в Уорчестър Каунти. Задържан е за кратко за притежание на марихуана.

След като се задържа на свобода, Родни Алкала започва работа в „Лос Анджелис Таймс” като машинописец. Там споделя с колегите си притеснително количество снимки на момчета и момичета. На служителите обяснявал, че родителите на тийнейджърите го накарали да снима децата им. В „портфолиото” му имало снимки със скандално съдържание на разкрачени голи тийнейджъри, но никой не обърнал внимание.

Убиец по телевизията

Колкото по-дълго време е на свобода Алкала, толкова повече убива. Следва 23-годишната Корнелия Крийли, която работела като стюардеса. Наръгал я до смърт през 1971 година. Това престъпление е последвано от други три през 1977 година – на 23-годишната Елън Хоувър и на 18-годишната Джорджия Уикст.

През 1978 година Алкала се появява в телевизионна игра на ABC и успява да победи двамата си конкурента, за да отведе непозната жена на среща. Дамата е Шерил Брадшоу. В крайна сметка Алкала отпаднал на последния кръг, тъй като Шерил го определила като доста „плашещ” в поведението си зад сцената. През 2010 година тя казва в интервю за CNN за серийния убиец: „Беше тих като цяло, но изведнъж се намесва в чужд разговор арогантно и самоуверено, когато смята, че има какво да каже. Става груб, когато му е отказана комуникация. Не само, че не го харесвах, той е най-зловещият тип, който съм срещала през живота си”, спомня си участничката в играта.

По-късно същата година Родни Алкала убил 32-годишната Шарлът Ламп, после 21-годишната Джил Парентъу през 1979 година. И двете жени са от Лос Анджелис.
На 20 юни 1979 е голямата му издънка. Той отвлича Робин Самсоу. Момиченцето така и не се прибира от балет. Полицията моментално обискира апартамента на Алкала, където открива разписката от частен сейф. Оттогава до ден днешен жестокият сериен убиец на жени е в щатския затвор Сан Куентин и се опитва да излезе на свобода.

Сейфът

На 26 юли 1979 година детективи от Хънтингтън Бийч, Калифорния откриват стотици снимки на жени в сейфа за багаж на Родни Алкала. По това време те работят по убийството на 12-годишната Робин Самсоу, която била видяна да разговаря с Алкала месец преди да изчезне. Двете обици на момиченцето били открити в шкафчето заедно със снимките на момичета и момчета, които до ден днешен не са идентифицирани.

Детектив Стивън Мак е категоричен, че е много вероятно някои от жените и момченцата от снимките да са били убити. „Нямам никакво съмнение, че Алкала има и други жертви. Преди няколко седмици чух, че може би е убил около 150 жени, което ми се струва малко вероятно. По-скоро жертвите му двуцифрено число”, спомня си разследващият.
„За мен случаят бе лична война. Бях патрулиращ полицай, когато Робин бе отвлечена. Имаше снимки на някои от жертвите, за които вече знаехме”, казва детектив Мак. „Разкритията за този сериен убиец промениха възгледите ми относно как да отглеждам децата си и какво да им позволявам да правят. Не можех да гиоставям да скитосват по улици и плажове след като хора като Алкала бродят”.

IQ 134

Детективите го наричат „машина за убиване’. Сравняват го със страховития Тед Бънди. Прокурорите по делата му твърдят, че Алкала играе с жертвите си, ръга ги с ножа, докато изгубят съзнание, след това ги чака да се възстановят и започва отново да ги изтезава, докато накрая ги убива. Бавно и мъчително.

На 8 май 1980 година Алкала е осъден на смърт, но успява да отмени наказанието през 1984 година, обвинявайки съдите в тенденциозност на присъдата, на базата на мнението им от предишните му осъдителни присъди. Следващият процес срещу Алкала е през 1986 година също търпи крах, тъй като съдията „не взел под внимание новите доказателства по делото, които предоставила защитата му”.
През 2010 година в Алкала отново е осъден на смърт.

Въпреки трудностите на разследващите да заковат убиеца, никога не е имало и частица съмнение относно виновността на злодея. В трите предходни процеса между 1980 и 2010 година, неколкократно е доказано, че Родни е убил 7 млади жени, а детективите са категорични, че тази бройка е нищо в сравнение с престъпленията, които е извършил, но още не са установени. Смятайки, че жестокият убиец стои зад още много неразрешени случаи на изчезнали безследно жени, местната полиция публикува снимките на мистериозните жени, които до ден днешен не са идентифицирани.

Органите на реда разпространили снимките точно преди приключването на съдебните заседания по делото срещу Алкала. Едва 30 жени си признават, че са позирали за снимките, открити в шкафчето на убиеца”, обясни разследващия Патрик Елис. „Колекцията му от фотоси включва жени, с които е работил, съученички, приятелки, членове на семейството му и непознати. Само 10 от гореизброените твърдят, че се познават лично с него. Въпреки получените стотици обаждания от 2010 година насам, Елис твърди, че нито една от жените не е свързана със случай на безследно изчезнали. От полицията премахнаха и снимките на жените с установена самоличност, като са оставили тези, за които нищо не се знае там до момента, в който приключат разследването.

За една от жертвите на Алкала се предполага изчезналата 19-годишна Памела Ламбсън от Сан Франциско. Следите й се губят в далечната 1977 година, след като казва на приятелките си, че има среща с фотограф. Полицията няма ДНК доказателства по този случай, но свидетелски описания на „фотографа” съвпадат с външния вид на Родни Алкала. Полицията все още работи и по убийствата на две тийнейджърки от 1977 и 1978 година, но отново само на базата на предположения и без преки доказателства.

Междувременно експертите отдават способността му да избягва окончателна присъда на необикновено високата му степен на интелигентност – IQ 135. Но детектив Мак смята, че той просто късметлия.
„Веднъж разговарях с него. Умен е според всички, но аз мисля, че не е чак толкова, колкото се смята. Написа книга със залавие „Ти, съдията” и я прочетох. Или поне се опитах, но за мен е абсолютна глупост. Просто шикалкавене. Той не е невменяем, просто е скот с животинска сексуалност, който изпитва удоволствие от това да измъчва жените”.

 
 
Коментарите са изключени за Досиетата CHR: Машина за убиване