Досиетата CHR: Камикадзе-метаморфозата

„Бушидо – пътят на война – означава смърт. Когато трябва да избираш между два пътя, избери този, който води към смъртта. Не разсъждавай! Насочи мисълта си към пътя, който си поел и върви!

От сборника „Хагакуре”

Те имат мисия – да умрат, докато убиват врага. Живеят с готовността да загинат всеки един момент. В наши дни те са най-силните играчи на терористични организации, а действията им са ръководени от нечистата кауза да се промъкват незабелязано, недостойно, зад гърба, за да сеят смърт в метрото, търговския център, самолета. Все повече думата „камикадзе“ поражда негативни асоциации, свързани с религиозния фанатизъм. Причината е, че едни от най-смъртоносните атаки на Ал Кайда и „Ислямска държава“ са осъществени именно от такъв тип бойци – камикадзе са отговорни за атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година, взривяват се в лондонското метро на 7 юли 2005 година, избиват близо 30 души в турския град Суруч на 20 юли 2015 година, вилнеят по улиците на Париж…

Но къде и как се роди убиецът, който избива за назидание, който пронизва с острието на заблудените си послания душата на мира, за да се роди от смъртта й отрочето на терора. Умопомрачен фанатик или подмолен боец е камикадзе?

Оказва се, че терористите на ИДИЛ имат изкривена представа за вярата и живота, но и за историята. Първите камикадзе воини нямат нищо общо с джихадистите, които се самовзривяват в западните градове.

Годината е 1281. Наследникът на Чингис хан – Хунилай атакува безпомощната Япония. Когато нашествениците приближават японското крайбрежие, страхотни ветрове потапят корабите и атаката е осуетена. Японците приписват спасението си на „бога на вятъра“ – kamikaze.

Камикадзе воините са наричани и„токубецу коо-гекитай” (Tokubetsu Kōgekitai 特別 攻 撃 隊), което означава специален отряд за атака. Първите камикадзе, както впрочем и камикадзе терористите, вярват, че душата им напуска тялото и се възнася в съответствието на представата за рай според религията.

Седемстотин години след монголската атака, американската военна машина се приближава бавно, но застрашително през Тихия океан към същите фатални острови. Япония отново призовава „бога на вятъра“ за спасение. Този път спасителната вихрушка приема формата на самоубийствените пилоти, пожертвали живота си, за да са сигурни, че са ударили корабите на врага.

Годината е 1944-та, заключителната кампания на Втората световна война. Японските въоръжени сили търпят постоянни поражения в резултат на усилващата се физическа мощ и техническо превъзходство на американския флот, авиация и морска пехота в зоната на Филипините. Военноморският капитан Мотохару Окамура създава отряда на „бога на вятъра“: „Убеден съм, че единственият начин за залюлеем люлката на войната в наша полза е да осъществим катастрофа в морето с нашите самолети. Имаме повече от достатъчно доброволци, които ще спасят страната ни”. Така първата камикадзе атака е осъществена по време на битката в залива Лейте, Филипините. Първият отряд е съставен от 24 пилота от Япония. Мишените са били самолетоносачи на САЩ. Един от тях, поразен от A6M0 боец потънал за по-малко от час. Загинали 100 американци. (Снимки от историческото нападение може да видите в галерията ни)

3860 камикадзе пилоти са загинали, докато унищожават корабите и самолетоносачите на Америка, като 19% от ударите им са били успешни.

Камикадзе самолетите всъщност са взривни ракети, конвертирани в конвенционални машини. Самите камикадзе пилоти са опасани с експлозиви и бомби. Целта е да се забият във вражеския обект, като това се нарича на японски „атака с тяло” – taiatari.

Японците наричат самоделните самолети Ohka – черешов цвят. Американците обаче им измислят друго име – Baka, което означава глупак, защото действията на воините им изглеждали като акт на отчаяние. Бака ракетата е прикрепена към корема на атентатора.

Камикадзе стават японското оръжие, от което американският флот се бои най-много. Те са“ужасяваща заплаха“, „единственото оръжие, от което се страхувах по време на войната“, разказва адмирал Хелси.

Най-опустошителните им атаки са по време на битката за Окинава, където пилотите самоубийци нанасят жестоки удари. Последната атака се осъществява след капитулацията на Япония, когато командирът на камикадзе воините Матоме Угаки ги повежда в последен полет – 11 самолета атакуват американските кораби в Окинава. Джеймс Файн, който се присъединява към флота през октомври 1942 година споделя: „Японски самолети идваха отвсякъде“.

Над 1321 японски самолета са катастрофирали по време на войната в отчаяните опити на Япония да поведе в битката, но това не й спечелило предимство в Тихия океан. Нанесените щети не попречили на завладяването на Филипините, Иво Джима и Окинава.

Това е и един от последните героични моменти, свързани с камикадзе воините.

В съвремието представата за самоубийствените пилоти претърпява драстична метаморфоза – от герои на войната, камикадзе войниците се видоизменят в терористи. Водят се редица спорове от военни експерти, историци и богослови за смисъла на саможертвата. Японският създател на специалния отряд за атака адмирал Ониши е твърдял: За командира е важно гибелта на неговите подчинени да не бъде напразна. Затова аз смятам, че в широка перспектива тактиката на смъртниците е перспективна”. К.Р. Браун, вицеадмирал на военновъздушните сили в САЩ има друга гледна точка. Той смята, че камикадзе воините са с трагична участ и тяхната тактика няма как да води към успех.

Факт е, че в настоящата ситуацията на световна война срещу тероризма, камикадзе бойците вече не носят ореола на герои. Социално-културният аспект на първоначалните японски камикадзе е далеч от представата за съвременните камикадзе терористи, които не се насочват срещу военни, а срещу невинни. Камикадзетата на ИДИЛ дебнат и коварно планират смъртта на десетки.