Досиетата CHR: Другите мечти на Мартин Лутер Кинг
Преди 54 години Мартин Лутер Кинг Младши застава на стълбите на Ликълн мемориал и произнася най-популярната си реч. 200 хил. души слушат думите, които ще променят историята – как мъжът иска „децата на бившите роби и бившите собственици на роби ще могат да седят на обща маса“. Мнозина познават рефрена, с който той завършва речта си, но малцина знаят пътят, до който стига до тези четири познати ни думи: „I have a dream“.
В действителност Мартин Лутер е бил по средата на своята реч, когато певицата Махалия Джаксън го призовава, „да им каже за мечтата“. Така се ражда фразата: „Имам мечта четирите ми деца един ден да живеят нация, в която няма да ги съдят по цвета на кожата им, а по техния характер.“
Повече от пет десетилетия са изминали от тази реч, но заглавия за потъпкани граждански права, права на малцинствата, расизма и правото на гласуване все още присъстват в медиите, също както през август 1963 г. Това, с което малко хора са запознати обаче, са останалите 350 речи, които Мартин Лутер Кинг изнася в борбата си за равенство.
Това са три от речите му, които са значими за човечеството и всеки от нас има какво да извлече от тях.
Getty Images
На 12 септември 1962 г. Мартин Лутер Кинг произнася реч пред Парк Шератон Хотел в Ню Йорк Сити. Поводът е стогодишнината от подписването на малко известното писмено предупреждение на президента Линкълн към Конфедерацията на САЩ, че ще освободи робите им, ако не прекратят бунта си. Този документ слага край на робството в южните щати по време на Гражданската война (1861 – 1865). Акцентът в речта е как правителството има силата да иницира социални реформи. „“Прокламацията за еманципация“ е пример за това как силата на закона може да бъде използвана по такъв начин, че да изкорени един социален ред, който се бори да заличи свободата като елемент от хуманизма.“ Седмици по-късно три църкви са запалени в Олбани, щата Джорджия – град, в който Кинг Младши се опитва неуспешно да внедри идеите си за равноправие.
Десет дни след като дава една от най-дръзките си речи, „Отвъд Виетнам: Време е да нарушим мълчанието“, в която се противопоставя на несправедливостите по време на Войната във Виетнам, той говори за несправедливостите, случващи се в самата Америка. Кинг описва действителността в държавата, където обществото е разделено на две части – в едната децата израстват в добри условия, заобиколени от възможности, а на другия полюс са милиони хора, родени и израснали в мизерия. Несправедливостта вследствие на сегрегацията е основната тема на речта. „Признавам, че колкото и да е неприятно, всички трябва реално да погледнем и да разберем, че расизмът все още е вкоренен навсякъде в Америка. Все още е дълбоко вкоренен и в Севера и в Юга.“
Getty Images
Последната си реч Мартин Лутер Кинг произнася на 3 април 1968 г, във вечерта преди убийството му. „Бил съм на върха на планината“ се смята за една от най-мотивиращите му речи. Държи я в Мемфис, Тенеси в знак на подкрепа към стачката на чернокожите санитарни работници. Речта започва с важността на времето, в което хората живеят – втората половина на XX век. Общият тон на речта представя Кинг като съвременният Моисей, който е готов да поведе народа към Обетованата земя и също така да даде живота си за тях. „Както всеки човек, и аз искам да живея дълго. Но дългият живот си има място. Аз не се притеснявам за това сега. Искам само да постъпвам по волята на бог. И той ми разреши да изкача планината. Погледнах от върха й и видях Обетованата земя. Може и да не успея да ви заведа там, но искам да знаете, че ние, като народ, ще стигнем до нея.“
На следващия ден Джеймс Ърл Рей ще вдигне своето оръжие и ще застреля Мартин Лутер Кинг Младши, докато той стои на терасата на мотела, където е отседнал. Един от най-великите борци за равноправие на Америка умира на 39 години.
И не, това за което говори той не е остаряло. Не е забравено и не е преодоляно. Независимо от спекулациите, то е важно. Дори днес. Особено днес.
