Деца като от филм на ужасите (Част 1)
Напук на всички духове, призраци, убийци, лунатици и подкреплението им от страховита музика и декори най-страшното във филмите на ужасите са онези малки деца с празен поглед, сенки под очите или усмивка, от която те побиват тръпки.
От „Екзорсистът”, през „Сиянието”, та до по-новия хорър „Сираче” понякога най-щедрата порцията „страх” пристига в най-малката опаковка. Но и най-ужасяващите дребосъци от хорърите бледнеят пред децата-убийци от плът и кръв.
Мари Бел – “Убивам така, че да мога да се върна отново”
През май 1968 година, денят преди малката Мари Бел да отпразнува единадесетия си рожден ден, тя удушава 4-годишно момченце на име Мартин Браун в изоставена къща. Малко след това, когато е вече на 13 години, тя и неин връстник проникват в сиропиталище и потрошават инвентара. Оставят бележка, с която Мари Бел на практика поема вината за убийството на Мартин, но полицията я приема на шега. Съобщението, от което могат да те побият тръпки, Мери оставя на стените на сиропиталището: „Убивам така, че да мога да се върна отново”.
През юли същата година Мери Бел и приятелят й отвличат и убиват 3-годишно дете на име Браян Хауи и оставят тялото му в пущинаците. Преди да отнеме живота му Мери издълбава буквата „М” на стомаха на детето. Мери била осъдена по две обвинения за непредумишлено убийство. Магистратите били благосклонни към нея заради възрастта й и психичното й състояние. Поведението на Мери Бел отговаряло на всички признаци за психопатия. Тя била приведена в болнично заведение до 23 годишна възраст и след това пусната на свобода.
Бари Дейл Локаитис – “Това със сигурност ще ти избие алгебрата от главата”
В един студен февруарски следобед на 1996 година, 15-годишният Бари Дейл Лоукаитис влетял в класната стая по време на часа по алгебра. Бил облечен като стрелец от Дивия Запад и въоръжен до зъби. Тийнеджърът открил огън по съучениците си и учителя си по алгебра крещейки: „Това със сигурност ще ви избие алгебрата от главата, нали?”.
Загинали две от децата и преподавателя. Лоукаитис планирал да вземе един от съучениците си за заложник и да го използва, за да се измъкне от училищната сграда. Плановете му се объркали, тъй като учителя по физическо възпитание чул изстрелите, влетял в стаята и се предложил за заложник. След това успял да избие оръжието от ръцете на злия тийнейджър за времето, в което полицията пристигнала. Лоукаитис и в момента излежава двете си доживотни присъди и допълнителното наказание от 205 години.
Джес Померой – „Предполагам, че го убих”
Джес Померой е роден през 1860 година. В периода от зимата до есента на 1871, когато бил на 11 години, той пленил и измъчвал 4 деца. Когато бил заловен бил изпратен в поправително училище, където трябвало до остане до навършването на 21 години. Бил пуснат по-рано поради добро поведение след година и половина. Точно, когато в него го събудила страстта да убива. Когато навършил 14 години, Померой отвлякъл и убил малко момиче. След това убил 4-годишно момче по ужасяващ начин – като почти го обезглавил. Когато полицията открила жертвата, заподозряла Померой и го привикала на разпит. Попитали го той ли е убил детето отговорът, който получили бил студен и безчувствен: „Предполагам, че го направих”.
Повечето хора, които научили за ужасното убийство искали смъртна присъда и Померой бил осъден на смърт чрез обесване. Губернаторът обаче отказал да подпише присъдата и Померой бил пратен до живот в затвора под строг режим.
Робърт Томпсън и Джон Венабъл – „Не бях аз, беше той”
През 1993 година тези две 10-годишни момчета извършили немислимото. Когато видели 3-годишния Джеймс Бългър да върви с майка си в търговския център, те го издърпвали от ръцете й и избягали с него. След това направили ужасяващи неща с детето: били го, хвърляли тухли по него, блъскали главата му с камъни, изнасилвали го с предмети и накрая го убили. Оставили тялото на Бългър върху железопътните релси и влакът го разкъсал наполовина.
Бедното дете имало толкова много наранявания, че било трудно да се определи от какво точно е умряло. Трудно е за представяне как деца могат да извършат подобно ужасяващо престъпление и то само когато са на 10 години. Момчетата си прехвърляли вината взаимно, но накрая били осъдени. Били държани 8 години до момента, в който било решено, че присъдата им е несправедлива. Те били освободени и им била осигурена анонимност, за да не могат да бъдат намерени за отмъщение.
Уилям Йорк – „Убих я, защото беше намръщена”
През 1748 година 10-годишният Уилям Йорк е пратен в затвора за убийството на 5-годишната Сюзън Мейхю. Пред съда той казал, че я убил, защото била намръщена и не я харесвал. Вестник от онова време публикува ужасяващи детайли от престъплението заедно с илюстрация на убийството. Йорк получил смъртно наказание. Това било предупреждение към всички момчета, които решат да убиват момичета само защото са „намръщени” или не ги харесват. Но съдиите не били готови да отнемат живота на 10-годишно дете, затова отложили екзекуцията за 1757 година. До тогава Йорк бил помилван и приет в Кралския флот – остарял британски метод за борба с криминалните престъпници – пращали ги в Австралия.
Деца като от филм на ужасите (Част 1)
Напук на всички духове, призраци, убийци, лунатици и подкреплението им от страховита музика и декори най-страшното във филмите на ужасите са онези малки деца с празен поглед, сенки под очите или усмивка, от която те побиват тръпки.
От „Екзорсистът”, през „Сиянието”, та до по-новия хорър „Сираче” понякога най-щедрата порцията „страх” пристига в най-малката опаковка. Но и най-ужасяващите дребосъци от хорърите бледнеят пред децата-убийци от плът и кръв.
Мари Бел – “Убивам така, че да мога да се върна отново”
През май 1968 година, денят преди малката Мари Бел да отпразнува единадесетия си рожден ден, тя удушава 4-годишно момченце на име Мартин Браун в изоставена къща. Малко след това, когато е вече на 13 години, тя и неин връстник проникват в сиропиталище и потрошават инвентара. Оставят бележка, с която Мари Бел на практика поема вината за убийството на Мартин, но полицията я приема на шега. Съобщението, от което могат да те побият тръпки, Мери оставя на стените на сиропиталището: „Убивам така, че да мога да се върна отново”.
снимки: ranker.com
През юли същата година Мери Бел и приятелят й отвличат и убиват 3-годишно дете на име Браян Хауи и оставят тялото му в пущинаците. Преди да отнеме живота му Мери издълбава буквата „М” на стомаха на детето. Мери била осъдена по две обвинения за непредумишлено убийство. Магистратите били благосклонни към нея заради възрастта й и психичното й състояние. Поведението на Мери Бел отговаряло на всички признаци за психопатия. Тя била приведена в болнично заведение до 23 годишна възраст и след това пусната на свобода.
Бари Дейл Локаитис – “Това със сигурност ще ти избие алгебрата от главата”
В един студен февруарски следобед на 1996 година, 15-годишният Бари Дейл Лоукаитис влетял в класната стая по време на часа по алгебра. Бил облечен като стрелец от Дивия Запад и въоръжен до зъби. Тийнеджърът открил огън по съучениците си и учителя си по алгебра крещейки: „Това със сигурност ще ви избие алгебрата от главата, нали?”.
Загинали две от децата и преподавателя. Лоукаитис планирал да вземе един от съучениците си за заложник и да го използва, за да се измъкне от училищната сграда. Плановете му се объркали, тъй като учителя по физическо възпитание чул изстрелите, влетял в стаята и се предложил за заложник. След това успял да избие оръжието от ръцете на злия тийнейджър за времето, в което полицията пристигнала. Лоукаитис и в момента излежава двете си доживотни присъди и допълнителното наказание от 205 години.
Джес Померой – „Предполагам, че го убих”
Джес Померой е роден през 1860 година. В периода от зимата до есента на 1871, когато бил на 11 години, той пленил и измъчвал 4 деца. Когато бил заловен бил изпратен в поправително училище, където трябвало до остане до навършването на 21 години. Бил пуснат по-рано поради добро поведение след година и половина. Точно, когато в него го събудила страстта да убива. Когато навършил 14 години, Померой отвлякъл и убил малко момиче. След това убил 4-годишно момче по ужасяващ начин – като почти го обезглавил. Когато полицията открила жертвата, заподозряла Померой и го привикала на разпит. Попитали го той ли е убил детето отговорът, който получили бил студен и безчувствен: „Предполагам, че го направих”.
Повечето хора, които научили за ужасното убийство искали смъртна присъда и Померой бил осъден на смърт чрез обесване. Губернаторът обаче отказал да подпише присъдата и Померой бил пратен до живот в затвора под строг режим.
Робърт Томпсън и Джон Венабъл – „Не бях аз, беше той”
През 1993 година тези две 10-годишни момчета извършили немислимото. Когато видели 3-годишния Джеймс Бългър да върви с майка си в търговския център, те го издърпвали от ръцете й и избягали с него. След това направили ужасяващи неща с детето: били го, хвърляли тухли по него, блъскали главата му с камъни, изнасилвали го с предмети и накрая го убили. Оставили тялото на Бългър върху железопътните релси и влакът го разкъсал наполовина.
Бедното дете имало толкова много наранявания, че било трудно да се определи от какво точно е умряло. Трудно е за представяне как деца могат да извършат подобно ужасяващо престъпление и то само когато са на 10 години. Момчетата си прехвърляли вината взаимно, но накрая били осъдени. Били държани 8 години до момента, в който било решено, че присъдата им е несправедлива. Те били освободени и им била осигурена анонимност, за да не могат да бъдат намерени за отмъщение.
Уилям Йорк – „Убих я, защото беше намръщена”
През 1748 година 10-годишният Уилям Йорк е пратен в затвора за убийството на 5-годишната Сюзън Мейхю. Пред съда той казал, че я убил, защото била намръщена и не я харесвал. Вестник от онова време публикува ужасяващи детайли от престъплението заедно с илюстрация на убийството. Йорк получил смъртно наказание. Това било предупреждение към всички момчета, които решат да убиват момичета само защото са „намръщени” или не ги харесват. Но съдиите не били готови да отнемат живота на 10-годишно дете, затова отложили екзекуцията за 1757 година. До тогава Йорк бил помилван и приет в Кралския флот – остарял британски метод за борба с криминалните престъпници – пращали ги в Австралия.
