На пазара излезе новата книга на издателство Сиела “Български работи“ от Иво Сиромахов
Какво означава “българска работа”?
Защо българите преяждат по празници, защо се отнасят с подозрение към другите народи, защо се опитват да надхитрят всички, защо се правят на тарикати, защо изхвърлят боклука си през прозореца, защо мразят съседите си?
В този сборник Иво Сиромахов иронизира неумиращата байганьовщина – невежеството, безпочвеното патриотарство, сексуалното самохвалство, агресивната простащина.
“Български работи” е смешната народопсихология на съвременните българи.
Навсякъде по света фолкът си е фолк, а попът си е поп. Само в България тези два разнородни жанра съжителстват в трогателна симбиоза.
Традициите на попфолка повеляват да се крадат сръбски, гръцки, турски, а напоследък и румънски мелодии и да се представят за български авторски парчета. Певиците трябва да имат минимум 600 кубика силикон и да са облечени като евтини проститутки, за да събуждат в пияния български мачо 9
нагона да им навира големи бакшиши в междуцицието. Някои изпълнителки пеят без гащи – вероятно, за да има още едно място, откъдето да си поемат дъх по време на припевите.
Освен това на всяко участие певиците подвикват „Не виждам ръцете ви!“, което е тревожен сигнал, че може би имат сериозен проблем със зрението.
Текстовете в попфолка са подчинени предимно на два сюжета:
а) ти ми изневери, изостави ме, но аз съм страшна кучка и сега за отмъщение ще изчукам всичките ти приятели.
б) стига сме се ядосвали за глупости, дай да ядем и да пием до пръсване, щото животът е кратък, а ние сме тъпи и не се сещаме за кво друго да го използваме.
Самото словосъчетание „български рап“ е парадоксално, нещо като „турски хевиметъл“ или „монголски ейсид джаз“.
По света хората, които правят тази музика, обикновено са тъмнокожи, родени са в гетото и пеят за социалните си проблеми.
У нас рапърите са голобради, миловидни момченца, които очевидно прекаляват с онанизма и затова текстовете им са посветени главно на „суперяките пички“, за които фантазират, докато се сношават с дясната си ръка.
Цялата им кариера минава под знака на нечовешката амбиция да направят „летен хит“, но в крайна сметка се оказва, че песните им са непоносими през всички сезони.