Юнг: „Обратното на любовта не е омразата, а властта.“

Карл Густав Юнг е роден в Швейцария и изследователите твърдят, че ако се беше родил на друго място, не би могъл да развие дейността си по този начин. Работата на Юнг в сферата на психологията е наразривно свързана с и провокирана от народопсихологията на страната, в която се ражда и умира (на 6 юни 1961 г.).

Юнг е основател на аналитичната психология, която в някои аспекти е отговор на психоанализата на Фройд. Той предлага концепциите за интровертните и екстровертните личности, архетипите и колективното несъзнавано. Работата му намира приложение в изучаването на религията, литературата и на места дори в театъра.

Детството му е самотно и още тогава развива усета си за наблюдение, като изследва поведението на родителите и учителите си и се опитва да го тълкува. В рода му има много духовници и е било почти предопределено той да тръгне по пътя на вярата. Но в юношеските си години открива философията и започва живо да се интересува. Това, заедно с няколко разочарования от тези години, го кара да обърне гръб на семейните традиции и да стане психиатър. Учи в университета в Базел, а после в Цюрих. Започва работа в последния и изследванията му донасят голяма слава в областта.

В този период се запознава с работата на Фройд и потвърждава много от идеите му. В началото на века той е първият „наследник“ на психоанализата. В последствие обаче, заради разминавания във възгледите и лични разправи, връзката между него и Фройд е прекъсната. Голямо несъгласие избухва между двамата през 1916 г., когато Юнг публикува своя труд „Психология на несъзнаваното“, който в много отношения е в разрез с възгледите на Фройд.

Наред с множеството открития в психологията, едно от най-значимите му е открояването на две групи хора, в зависимост от настройката им към света – екстроверти и интроверти. По-късно отличава три функции на ума – мислене, чувстване, усещане и интуиция – една от тях е доминантна в индивидуалния човек.

Юнг е океан. Дълбок и пълен с изненади, скрити в безбройните падини. Ето някои от думите му, които са само искра на огъня, който носи този човек.

„Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“

„Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.“

„Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.“

„Депресията е като дамата в черно. Ако е дошла, не я гони, а я покани на масата, като гост, и чуй това, което има намерение да ти каже.“

„Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.“

„Обратното на любовта не е омразата, а властта.“

„Не задържай този, който си тръгва от теб. Иначе няма да дойде този, който върви към теб.“

„Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.“

„Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.“

„Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.“

„Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.“

„Това, срещу което се съпротивляваш, ще остане.“

„Аз не съм това, което се е случило с мен, а това, което съм решил да бъда.“

„Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.“

„Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си.“

„Вършеше много добрини – прекалено много, за да бъде в добро настроение.“ (из „Автобиография“)