shareit

Ю Несбьо: Рокендрол, трилър, мрачни краски и добро насилие

| от Амелия Понд |

Има нещо специално в Норвегия. Освен, че Осло е най-щастливият град за живеене, което ако прочетете някой от романите чието действие се развива там, ще ви се стори като научна фантастика. Скандинавците като цяло са известни с мрачния си подход към изкуството. Киното, телевизията и литературата им се получават най-добре. Разбира се, не може да изключим и изобразителното изкуство. Но тук ще говорим предимно за писане, не за рисуване.

Скандивнаците обичат мрачните краски и доброто насилие. Те го комбинират по почти уникален начин, завързват го с кървава панделка и го поднасят като подарък изненада на драгия потребител. Досега никой не се е оплакал.

Някъде из безкрайните светли полета на Норвегия, из модерните сгради в центъра на Осло, необезпокояван от никого живее модерният майстор на трилъра. И неговото име е Ю Несбьо. Ако не сте се запознали с него, моля, направете го. Той е чудесен, а напрегнатото му писане – остро като бръснач, ще ви допадне на мига. Най-вече ако сте почитатели на жанра.

Ю Несбьо

Ю Несбьо е норвежки писател, бивш футболист и запален хардкор рокер. Има група и свири с нея по най-различни места. Включително е идвал и в България. Бандата му се казва Di Derre и свирят активно от 1992-ра насам. Несбьо става литературна звезда първо в родината си, а после и по света в края на 90-те и началото на новия век. Онова, което го прави известен, е поредицата за пропадналия детектив Хари Хуле.

Поредицата за Хари Хуле всъщност е първото нещо, с което Несбьо се заема и пише, след като осъзнава, че няма да направи кариера в спорта. Когато прочетете нещо от норвежеца, някак ви става ясно, че писането му се отдава по-добре от ритането на топка и макар спортът да е загубил един приличен футболист, то модерната криминална литература е спечелила чудесен писател. Защото желание да бъдат футболисти имат мнозина, качества да бъдат писатели – малко.

Поредицата на Ю Несбьо за Хари Хуле стартира своето начало през 1997 година, когато излиза първата книга – „Прилепът“. Действието е се развива в Сидни, Австралия, а Хари Хуле, умен детектив с проблеми с алкохола, гони сериен убиец. Година по-късно излиза втората част „Хлебарките“, чието действие е в екзотичния Банкок, а две години по-късно и третата „Червеношийката“, която връща Хари Хуле в родната му Норвегия и поставя началото на онова, което трябва да се случи и да избухне в лицето на читателя, опръскано с много кръв и злини в „Снежния човек“.

Ю Несбьо, Майкъл Фасбендър, Снежният човек
Кадър от екранизацията на „Снежния човек“ с Майкъл Фасбендър

Снежния човек“ е първият и засега единствен роман на Несьо, който получи филмова адаптация. Книгата излиза през 2007-а и е седмото поред дълго и окъпано в алкохолни изпарения и насилие приключение на детектив Хари Хуле. На английски книгата излиза през 2010-а, а през 2013-а, малко след като правата са купени, Мартин Скорсезе е поканен да режисира адаптацията. Студиото избира да не адаптира на кино всички книги, може би защото са твърде много или защото изобретателното насилието в тях или защото начинът, по който жертвите намират злополучния си край, не са така приятни и наситени, както в „Снежния човек“.

Романът е преломната точка в творчеството на Несбьо. Той го прави рокзвезда в света на модерната криминална литература и бележи началото на края на създадения с толкова труд персонаж на детектив Хуле. За екранния живот на пропадналия Хари обаче, това е едва началото. Филмът не мина с особен успех, въпреки великолепните кадри и участието на Майкъл Фасбендър в главната роля, но с днешна дата това няма особено значение. Защо? Защото онова, което киното умее да прави по-добре от всяко друго изкуство, е да те прави известен.

В този смисъл „Снежния човек“ само дообогати аурата на Ю Несбьо и книгите у и днес се продават като пухкави кифли рано сутрин. Освен красиви и популярни, са и добре написани, което с оглед на модерната литература, си е направо огромно предимство.

Ю Несбьо

Несбьо пише само и единствено трилъри, може би защото е скандинавец или защото му се отдава да измисля интересни начини за прекратяване на нечий живот. Не знам. Но знам, че трилър жанрът отдавна е оставен срамотно в някой прашен ъгъл на Холивуд и високото изкуство, и трудно намира път към хубавото кино и важните събития. Той винаги е потулен под пластове от сложни семейни отношения, човешка драма, всепоглъщаща апокалиптична трагедия или романтични чувства, блъскащи се да избият от някое кътче. Добрият сложен трилър, в най-чистия си вид, е умело забравен и принизен до нискокачествена продукция, от която почитателите на жанра често се срамуват. За него няма награди, аплодисменти или добри ревюта. Той е принизен до скучна кримка, писана от баба. Затова, когато почитател на трилъра, какъвто аз гордо съм, срещне някой с остро перо и интересен подход, се хваща за него като за котва. Ю Несбьо е тази моя котва.

Последното нещо, което може да откриете от маестро Несбьо, освен финала на поредицата за Хари Хуле – засега последен роман със заглавието „Жажда“, е арогантно вкусният роман „Макбет“. Разбира се, че името не е случайно.

Ю Несбьо, макбет

Ю Несбьо, заедно с още 7 автора, е поканен да се включи в кампанията на издателство „Хогарт“ и техният проектШекспир“. В него прочути писатели пресъздават вечните произведения на Уилям Шекспир през уникалната си авторска призма. Първият роман е на Джанет Уинтърстън, който адаптира „Зимна приказка“, следват Харълд Джейкъбсън с „Венецианският търговец“, Ан Тейлър с „Укротяване на опърничавата“, Маргарет Атууд с „Бурята“, Едуард Сейнт Обин с „Крал Лир“, Трейси Шевалие с „Отело“ и последен трябва да излезе романът на Джилиан Флин, която адаптира „Хамлет“.

В целия проект има само двама автори, които работят в жанра трилър – Несбьо и Флин – и двамата избират две от най-амбициозните творби на Шекспир. За разлика от останалите автори, Несбьо дори не сменя името на книгата си, а със задоволство я кръщава „Макбет“, както се казва и основният му персонаж вътре. Историята се развива във измислен антиутопичен град, просмукан от корупция и мръсотия, може би защото двете някак винаги вървят ръка за ръка, а Несбьо майсторски вплита основните теми на 400-годишната Шекспирова драма в нейно съвременно отражение. Резултатът е криминален ноар от най-хубавия вид.

За финал само мога да препоръчам Ю Несбьо за гледане, слушане и четене. Не непременно в този ред, но поне по един от трите начина. Няма да съжалявате. Ако искате започнете с „Макбет“, но отделете време и да се запознаете с Хари Хуле. Ще се влюбите в този арогантен кретен. Както и в неговия автор впоследствие.

 
 
Коментарите са изключени за Ю Несбьо: Рокендрол, трилър, мрачни краски и добро насилие