Ърнест Хемингуей печели наградата за белетристика през 1953 г. за романа „Старецът и морето”. 13 години по-рано обаче той за малко се разминава със същата награда за „За кого бие камбаната”. Комитетът избира романа, но ректорът на Колумбийския университет ги призовава да размислят, за да не се правят препратки между университета и явното сексуално съдържание в историята между Мария и Робърт Джордан. Резултатът е невръчена награда в тази категория.
Наградата „Пулицър” е основана от Джоузеф Пулицър през 1917 г. в опит да се вдигнат стандартите за журналистика на САЩ. Първата му работа в журналистиката е във вестника Westliche Post , където става репортер, а по-късно собственик на част от капитала. Така той започва бавно да строи своята медийна империя.
От всички романи, носители на „Пулицър” един от най-известните е „Да убиеш присмехулник. Истинското име на авторката му е Нел Харпър Лий (Nelle Harper Lee), но тя подписва книгата с името Харпър Лий. Изпуска Nelle, тъй като смята, че хората ще я наричат Нели (Nellie). Историята на Скаут й донася световна слава и много пари. Въпреки, че живее скромно, Харпър Лий е мултимилионер, чиято книга е продадена в над 40 млн. копия в повече от 40 страни по света.
Роджър Ибърт е първият филмов критик, който печели „Пулицър”. Това става през 1975 г. Ибърт е най-влиятелният критик в Холивуд през втората половина на миналия век. Умира през 2013 година. Той е и първият в професията, удостоен и със звезда на алеята на славата.
38 от филмите носители на „Оскар” за най-добър филм са адаптации на романи. Въпреки високото число, едва два филма за базирани на романи носители на „Пулицър” – „Отнесени от вихъра” (1939) и „Цялото кралско войнство” (1949).
Първият музикант, награден с „Пулицър”, е Боб Дилън. Когато печели през 2008 г., управителният съвет решава да включи повече съвременни течения от музиката в конкурсната програма. Преди това само класическата музика и джазът са приемани за адекватни за награждаване.
За разлика от „Оскарите” например, при тези награди няма личности, получавали ги няколко пъти. Рекордът на човек е четири награди и те са за Керъл Гузи (за фотография), Робърт Фрост (за поезия), Юджийн О’Нийл (за драма) и Робърт Ишърууд (три пъти за драма и веднъж за биография). (На снимката: Юджийн О'Нийл)
Оскар Хиджуелоус е първият латиноамериканец, спечелил „Пулицър” за белетристика. Годината е 1980, а романът е The Mambo Kings Play Songs of Love.
Поетесата Гуедолин Брукс е първият афроамериканец, спечелил наградата. Това се случва през 1950 г. за втората й стихосбирка, Annie Allen. По-късно Брукс споделя, че наградата е променила живота й, тъй като тя вдъхновява редица течения за защита гражданските права на малцинствата в САЩ. Поемата представят животът на една афроамериканка в Чикаго
Единственият човек, спечелил два последователни пъти наградата, е карикатуриста Нелсън Хардинг – през 1927 г. и 1928 г. Въпреки че днес наследството му не се е задържало извън полето на историята, той прави едни от най-добрите карикатури в пресата за онзи период. Често рисува политиците в образи на терористи.
„Пулицър“ е повече от парична награда и златен медал
Всяка година в Колумбийския университет в САЩ се раздават наградите, чиито носители наистина променят начина ни на живот. От всички световни награди, „Пулицър“ са може би тези, които най-пряко засягат ежедневието ти, защото те идват и отиват в една сфера, която ежедневно потребяваме – тази на медиите и литературата.
Преди два дена бяха раздадени тазгодишните награди. The New York Times и The New Yorker спечелиха награди за журналистика за покритието на скандалите със сексуално насилие в Холивуд. Романът Less на Андрю Шон Гриър спечели награда за белетристика, Мартина Мейжък спечели награда за драма с пиесата си Cost of Living. Всеки от победителите получава парична награда в размер на 15 000 долара и златен медал. И в допълнение, знаково място в историята за 2017 г. А понякога и знаково място в историята за десетилетия напред.
„Пулицърите“ са връчвани в 21 категории, всяка от които има свое жури, предлагащо няколко претендента. Бордът на наградите избира финалните победители в категориите. Всяка година той има право да не връчи награда в определена категория (ако няма мнозинство на гласовете).
В духа на раздаването на наградите (които са повече от пари и златни медали) решихме да представим няколко любопитни факти, които са емблематични за над 100-годишната история на най-престижните награди за журналистика и литература.
