Новата Пипи: бездомна, от ромски произход и в гангстерски квартал
“Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли бихте казали, ако ме бяхте видели да ходя на ръце, както правят в Индокитай?” (Пипи Дългото чорапче, превод от шведски: Вера Ганчева, 1968)
Тя е най-силното червенокосо момиченце в света – може да повдигне с една ръка цял кон и да натръшка десетина хулигани сам-самичка, много преди Карате Кид да научи разни хватки. Живее във Вила Вилекула, без родителски контрол с маймунката си Господин Нилсон, а най-добрите й приятели са съседските хлапета, Томи и Аника. Тя е богата, с голямо въображение, никога не лъже с лоша умисъл и обича да се надсмива над глупостите, които възрастните понякога вършат. Тя е най-смешното и най-обичано шведско момиченце на света.
Или по-скоро беше.
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългия чорап, такава каквато я познавахме, умря. Да живее Пипи от Ринкеби!
“Майката” на новата Пипи е 12-годишната Фелиция ди Франческа. Идеята й дошла по време на уъркшоп по писане в училище “Акскеби”, по време на който 76-годишната Гунила Лундгрен – писателка и активистка за мир, обучава деца от ромски произход как да се изразяват с думи. Тогава Фелиция предлага да пренапишат историята за нейната любимка, Пипи Дългото чорапче.
Хрумката на 12-годишното ромче постепенно се оформя в голям проект, за изпълнението на който Лундгрен се нагърбва да й помогне. В новата версия на иконичната книга за деца Пипи се е изнесла от Вила Вилекула и живее като бездомно циганче в печално известния стокхолмски квартал Ринкеби. Ако трябва с няколко думи да опиша Ринкеби, за да придобиете представа откъде идва лошата му слава, ще кажа, че насилието и беззаконието там са ежедневие, а не само “външните”, но дори и полицията пристъпва границите му със страх за здравето и живота си. И просто няма как в новото си суперменско амплоа Пипи да не се бори срещу “несправедливостите”, след като живее по улиците на квартал, който напомня за пост-апокалиптичен Готъм сити.
Пипи, както е известно, отдавна е променила професионалното поприще на баща си. Нали си спомняте, че в оригиналната версия той беше крал на думата-която-започва-с-“н”. Сега той е просто крал на Южните морета. Развитието на обществото към политическа коректност неизбежно повлиява семейство Дългия чорап и то претърпява драстични трансформации от времето, когато Астрид Линдгрен му вдъхва за първи път живот през 1945 г. Понастоящем Пипи и татко й са семейство, представително за едно глобализирано и крайно тънкообидно общество. Майката засега още не са я “пипнали”. Нали все пак е “ангел на небето”…
Историята за “Пипи в Ринкеби” ще излезе както на хартия, така и като радио-сериал, който започва да се излъчва по Шведското Национално Радио от 29-и октомври. За разказвач е избрана Сунита Меметович – първата шведска адвокатка от ромски произход. Освен на шведски обаче, радио сериалът ще бъде предаван и на петте официални малцинствени езика: романи, лапландски, идиш, фински и финския диалект от долината на река Торне. Дотук обаче се стига не след малко перипетии. Оказва се, че да пренапишеш и издадеш книгата, донесла най-големия литературен успех за Швеция, не е шега работа.
Гунила Лундгрен, която е автор на около 30 детски книги, се свързва с наследниците на Линдгрен и отначало те отказват категорично да подкрепят идеята за ромската Пипи. Като мотив за отказа си изтъкват факта, че хората са свикнали с традиционния лик на Пипи върху тениски, опаковки на бонбони, чаши за чай, рисунки по стените на детските болнични заведения и въобще навсякъде, където може да се сетите. Когато обаче им обясняват, че всички средства от проекта ще отидат за детска библиотека в Букурещ, семейство Линдгрен склонява, но при условие те да одобрят крайния вариант на ръкописа.
И да обобщим, за да няма изненади, когато един ден книгата излезе и на български език. Странното, независимото, забавно момиче, което се присмива на властта, фалшивия морал и тесногръдието на възрастните, момичето, което си има собствена къща и цял куфар със златни парички, и на което всички хлапета завиждат благородно, ще отстъпи мястото си на едно бедно дете от чужд произход, което живее в стар автомобил сред възрастни, на които не им пука за него, и което върши “добрини” със спорна стойност. О да, със сигурност децата по света ще завиждат И НА ТАЗИ Пипи!
Изкушавам се за финал да цитирам мнението, което известният норвежки политик и писател Кент Андерсен наскоро сподели в профила си в Twitter по повод “Пипи в Ринкеби”.
“Случващото се обобщава интелектуалния упадък в Швеция. Това, че шведите не го осъзнават, само удвоява впечатлението от него. Надявам се, че семейство Линдгрен ще спечели своите 30 сребърника от този проект!”
