Нова книга с разкази на поставян в Ню Йорк български драматург

„Силата на думите” е новият сборник с разкази на Иван Димитров, който през 2013 година дебютира като драматург не къде да е, а в Ню Йорк. В книгата са включени 90 съвсем кратки разказа от едно изречение до пет страници, издържани в духа на най-добрите представители на жанра: Даниил Хармс, Етгар Керет, Аугусто Монтеросо и др.

Книгата е илюстрирана от младата Мария Налбантова, която доби популярност с поп-ъп книгата си „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни”. Издател на „Силата на думите” е „Жанет 45”. Редактор е Силвия Чолева, която казва за разказите следното:

„Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров. Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея – ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, даже се разсмиваш. Думите имат сила.”

Вторият текст на задната корица е от автора на хитовия бестселър „Софийски магьосници”, наричан от читателите „Българският Хари Потър”. Ето какво казва и Мартин Колев за „Силата на думите”:

„С езика на кратката проза – това отражение на времето ни – Иван Димитров преговаря своите опорни точки: абсурда на живеещия, вълнението на влюбения, триумфа на твореца… Разказите му носят различен заряд и тематика, но в случая е по-важно какво ги свързва – силата на думите.”
Можете да намерите книгата по книжарниците. Премиерата ще се състои на 10 октомври в Книжен център Гринуич. А ето и разказа, с който започва сборника:

Опознаване

Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, не, сирене, помощ. Всичко останало е пълна мъгла. С изключение на това, че те обичам.