Михаил Булгаков: „Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно“

Осанката на Михаил Афанасиевич Булгаков е обгърната от сенки на суеверие и мистицизъм.

Един от най-знаменитите руски писатели е роден на 15 май 1891 г. в Киев, който тогава се намира в територията на Руската империя. Занимава се с медицина като млад, но се отказва, за да се посвети изцяло на писането. Първият му роман е „Бялата гвардия“ и е публикуван на части през 1925 г., но така и не го издават в едно книжно тяло. Литературната критика го посреща остро заради липсата на герой комунист в сюжета.

Заради своя реализъм и хумор, работите на Михаил Булгаков се радват на огромна популярност сред народа, но са критикувани постоянно от политическия елит. Към 1930 г. на него му е забранено да публикува. Молбата му да емигрира е отхвърлена от Сталин и в оставащите му години той всячески прави опити да се наложи като автор.

През 30-те години авторът създава два шедьовъра. Първият е незавършеният тогава „Театрален роман“ – автобиографична книга, която сатиризира Константин Станиславски и животът зад кулисите на Московския театър. Втората е най-добрият руски роман на ХХ век.

Класиката „Майстора и Маргарита” започва с пристигането на тайнствен чужденец на име Воланд в града. Неговият образ обикновено е интерпретиран като Сатаната. Историята се базира върху силната любов между един писател, неговата муза Маргарита и библейските препратки за съдилището на Пилат Понтийски.

Заради съветската цензура, Булгаков трудно издавал творбите си приживе. След като умира през 1940 година, романът му е публикуван без съкращения чак през 1973г. Едва през 90-те години той влиза в учебната програма по литература в руските училища.

На рождената дата на Булгаков подбрахме няколко от вечните му цитати:

„Всеки човек в своя живот е длъжен да премине това. Да разбие чуждо сърце. Да разбие своето сърце. А после да се научи да се отнася внимателно както към своето, така и към чуждото сърце.“

„Хората ми се надсмиват, защото се различавам от тях, а аз им се надсмивам, защото не се различават един от друг.“

„Най-страшният гняв – гневът от безсилие.“

„Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите – никога!“

„Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!“

„Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича.“

„Всичко накрая се оправя. Така е изграден светът.“

„Нищо не погубва творческото вдъхновение така, както пазара.“ (Из „Майстора и Маргарита“)

„Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?“

„Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват.“

„Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно.“

„Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно“

„Ето защо повечето млади жени, колкото и красиви да бяха, не го привличаха. Те не бяха живели достатъчно дълго, за да притежават качествата, които го интересуваха.“ (Из „Майстора и Маргарита“)