Твори в епохата на модернизма. В творбите си измества фокуса от сюжета върху вътрешните вселени на героите. Те са призмата, през която действието се развива. Те са тези, които създават сюжета посредством световете си и сблъсъка между тях. Най-известната му творба е романът „По следите на изгубеното време“. Авторът работи по нея до края на живота си. Той е смятан за основоположник на съвременния роман. Марсел Пруст е сред великите автори на ХХ век.
Марсел Пруст е роден на 10 юли 1871 г. в Парижкото предградие Отьой в семейството на богата и образована еврейка и лекар. Майка му държи на доброто образование и той учи в престижни училища. В тях се запознава с децата на френския елит и още в младостта си се внедрява в него.
Пруст е призван да бъде новатор. Непримиримостта му се откроява още в ученическите години и той си създава репутация на труден характер. Това по-късно му създава трудности при публикуването на „По следите на изгубеното време“. Започва да пише своя роман през 1909 г, когато е на 38 години. Творбата се състои от 7 тома и е публикувана за първи път през 1913 г. Уникалността на автора го кара да търси нови начини да се изрази, противно на тогавашните литературни тенденции. Историите трябва да са кратки, да има динамика и малко герои. Пруст иска да изследва човешката природа и универсалните ценности като любовта, страданието, ревността, онова, което кара човека да обича, мрази, живее. Дългата форма му е нужна, за да разгърне потенциала си. Самият той казва, че притежава прекалено много качествена дамаска и трябва да претапицира Парижки апартамент. Но той е толкова малък и ограничен, че трябва да изреже част от материала си и да го изхвърли.
„Въпросникът на Пруст“ е интересна поредица от въпроси, който носи неговото име. На принципа на лексикона, на тези въпроси авторът отговаря още в тийнейджърските си години. По-късно списъкът носи неговото име. Главната му цел е да даде информация за характера и предпочитанията на човека.
Възгледите и мъдростите, които ни завещава Пруст в своето творчество са безброй и е наслада да бъдат откривани и преоткривани. Ние ви предлагаме само малка част от тях:
„Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.“
„Никога не трябва да се страхуваме да отидем твърде далеч, защото истината лежи отвъд.“
„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“
„Единственият рай е изгубеният рай.„
„Хората искат да се научат да плуват, но и в същото време да са стъпили с единия си крак на земята.“
„Ставаме морални, когато сме нещастни.“
„Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат.“
„Не чакай живота. Не копней за него. Знай, винаги и във всеки един момент, че чудесата са тук и сега.“
„Когато работиш, за да удовлетвориш другите няма да успееш. Но нещата, които правиш, за да удовлетвориш себе си, имат шанс да привлекат нечии интерес.“
„Мъдростта не се получава. Всеки от нас трябва да я открие след пътуване, което никой не може да поеме вместо нас.“
„Любовта е поразителен пример за това колко малко означава реалността за нас.“
„Любовта е място и време, което се измерва със сърцето.“
„Винаги е трудно да понесем сълзите, които самите ние причиняваме.“
„Любовта е реципрочно измъчване.“
„Щастието в любовта е неестествено състояние.“
„Пруст е най-великият автор на ХХ век, така както Толстой е на XIX век.“ (Греъм Грийн)