Който го е страх от змейове, да не ходи в книгата*

Мартин Колев не е фокусник. Той не може да извади заек от шапката си, нито да познае точно коя карта сте си избрали от тестето. Е, знае някой и друг трик – може толкова увлекателно да ви разказва за магически места и създания в София, че да обикаляте с часове около Петте кьошета, търсейки шестото кьоше.

Година след като на пазара се появи първият му роман „Софийски магьосници”, продължението – „Софийски магьосници 2: в сърцето на Странджа” (изд. „Сиела”) може да се намери по книжарниците. Книгата фокусира вниманието си върху Бриян – младия магьосник, който сериозно се е впуснал в изучаването на магическия занаят, докато пред него и приятелите му се появяват нови предизвикателства.

В книгата софийските магьосници се оказват всмукани в света на Странджа по необичаен начин, а докато там се вихрят нестинарки, над Народния театър вилнее змей. В романа звучи българска музика, пие се пунш с необичаен цвят и се разкрива тайната на съвършените дънки.

Ако попитате Мартин откъде му е хрумнала идеята за написване на „Софийски магьосници”, ще се окажете в трамвай по залез слънце с един човек, който наблюдава света и иска да напише магически роман, в който действието се развива в София. И пред очите на този наблюдател един мъж слиза от трамвая на Петте кьошета и… изчезва в улицата.

Мартин казва, че следва съвета на Нийл Геймън – пише за свой двойник от алтернативна вселена. Така със сигурност ще има поне един читател, на когото текстът да се хареса. Шегува се, че след като всички са го питали защо магьосниците са софийски, а не са бургазлии като него, решава да прати героите си към морето. Вместо до плажа обаче, стигат до едно странджанско село, в което той е прекарвал летата си.

Пътят на Мартин Колев към магьосническия свят преминава през влака Бургас-София, специалност „Психология” в СУ, последвана от кратък престой в магистратура по „Творческо писане”. „Софийски магьосници” е първият му роман, но преди него има издадени две книги с разкази – „Кучето на терасата” (изд. „Захари Стоянов”, 2009) и „Микро” (изд. „Либра Скорп”, 2016).

Спомня си, че още във втори клас е пишел разни неща, но всичко с писането при него се случва естествено. „Не съм се замислял, че мога да правя нещо с писане, защото вече го правех”. Казва, че за да не се отказва от писането му помага това, че вече се е отказвал няколко пъти и вече знае, че няма смисъл да пробва друго.

И в първата, и във втората част на „Софийски магьосници” се появяват книги игри. Мартин разказва, че като деца с приятели не просто са чели книги игри, а са си измисляли такива. Например: вървиш и сега пред теб изскача джудже. Добро или лошо е? И на база на отговора, героят ти преживява нещо различно.

Всъщност книгите игри са само част от детайлите в романа, които носят фин полъх на 90-те. „Освен в тези неща, чарът на 90-те поне в моята глава е в удоволствието да си запишеш любимата песен от радиото на касетка и да гледаш ММ, докато не пуснат повторно новия клип на “Гарбидж”.

Да играеш тетрис, а уикенда да ходиш на гости на вуйчо си, който има кабелна, или на братовчедите, които имат компютър. Да чакаш празниците, за да си купиш отдавна набелязаната книжка и да ядеш торта “Гараш”, казва Мартин. Допълва, че очарованието на детските години до голяма степен е илюзорно, но имаме тенденция да си спомняме миналото предимно с добро (без това да разваля магията).

В скоро време му предстои още една премиера, но този път не на литературната сцена. Театър 199 ще постави първата му пиеса – „Кроасан”. Тя разказва историята на мъж, който се буди на непознато място, без да има спомен как се е озовал там и без достъп до личните си вещи. Какво точно се случва и защо – героят ще разбере едновременно с публиката. „С Васил Дуев, режисьора, открихме общ ключ към разчитане на текста и имаме доста вълнуващи идеи как да го пресъздадем на сцената. Надявам се, че в началото на следващия сезон резултатът ще бъде налице”, допълва Мартин.

Дотогава – ако случайно в петък вечер се залутате в София, без ясна идея какво ви се прави, най-добре седнете за по бира в „Гладната сврака”, но да внимавате с магиите в кръчмата. Мартин Колев ви съветва в София освен от непокорни магьосници да се пазите и от демони, джебчии, змейове, кондуктори, караконджули, футболни запалянковци, вещици…
„Добре е човек да е денонощно нащрек, за всеки случай”.

Романът „Софийски магьосници: в сърцето на Странджа” (изд. „Сиела”, 2018) може да се намери по книжарниците. Цена: 13.90 лв.

*Заглавието на текста е цитатът от в. „Магьосническо дело” на четвъртата корица на романа „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа”.