Исабел Алиенде: „Хората със здрав разум не стават интересни герои. Те стават само бивши съпрузи.“

Тя е продължител на магическия реализъм. В момента е най-успешният писател, идващ от Латинска Америка.

Пътят й до славата е дълъг и отрупан с препятствия. Исабел Алиенде е племенница на чилийския президент Салвадор Алиенде, който докарва страната до състояние на хаос и революция. Изходът от всичко това е неговата смърт, според някой той сам е отнел живота си. След това животът в Чили става прекалено опасен за племенницата му и тя напуска страната. По това време тя работи като журналист. Това, което трябва да бъде само временно пребиваване в чужбина, се оказва постоянно изгнание. След като Исабел Алиенде бяга във Венецуела, при нея идва и съпругът й с двете им деца. Веднъж попаднала в черния списък на новата диктатура в Чили (за която си е мислела, че е невъзможно да бъде установена), за нея не е безопасно да се връща.

Преди много години Пабло Неруда я съветва да остави журналистика и да използва богатото си въображение за писането на романи. Оказва се прав. Още първата й книга, „Къщата на духовете“ и донася световна слава с публикуването си през 1982 г. Романите й често имат за отправна точка личната й биография, тема в тях са преживяванията на жените и смесването на мит и реалност на едно място. Днес тя живее в Калифорния и навършва 68 години. По случай рождения й ден, предлагаме малка доза от нейния магически реализъм.

„Ние дори не осъзнаваме колко сме силни, докато не се изправим пред една трагедия. Човешкият капацитет за оцеляване е неизчерпаем.“

„Какъв е смисълът от таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!“

„Впечатляват ме маргиналите. Хора, които трябва да преодоляват препятствия, хора, които не са защитени от чадъра на тесногръдието си.“

„Може би идваме на този свят, за да търсим любовта, за да я намерим и после да я изгубим, и после отново и отново все същото. С всяка нова любов се раждаме повторно и с всяка любов, която приключва, в сърцата ни се отваря рана. Аз съм покрита с горди белези.“

„Пиши за това, което не бива да бъде забравяно.“

„Библиотеката е обитавана от призраци, които излизат от страниците на книгите през нощта.“

„Притежаваме само това, което даваме.“

„Този свят винаги ще има нужда от отцепници, дисиденти, авантюристи, аутсайдери и бунтовници, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове.“

„Не можеш да откриеш някого, който не иска да бъде открит.“

„Можеш да кажеш най-големите истини с лъжите на художествената литература.“

„Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!“

„Ти си разказвачът на своя собствен живот и можеш да създадеш своята собствена легенда, или не.“

„Еротиката е да използваш перце, порнографията е да използваш цялото пиле.“

„Писането е като правенето на любов. Не мисли за оргазма, концентрирай се върху процеса.“

„Корените на един човек не се крият в пейзажи, държави или нации, те са вътре в него.“

„Хората със здрав разум не стават интересни герои. Те стават само бивши съпрузи.“

„Четенето на добър роман или разказ е като да правиш любов на чисти и изгладени чаршафи: тотално удоволствие.“