Фрида Кало: „Крака – за какво са ми те, когато имам криле?“

Фрида Кало… Момичето с криле на орел, родено в кафез някъде в Мексико. Кафез твърде малък, за полета, който е предопределено да извърви то за краткия живот от 47 години, който започва на днешната дата през 1906 г.

Девойката, която позира до семейството си облечена в мъжки дрехи и която копнее да усети топлината на другото тяло и любовта. „В живота ми има две големи трагедии“, казва персонажът й, изигран от Салма Хайек във филма „Фрида“ (2002). Девойката, която на 18 години преживява първата трагедия в живота си – катастрофата с градски автобус, която ще й остави неизлечими травми до самия край. Четири години по-късно се запознава с втората си трагедия – художникът Диего Ривера. Любовта им е бурна, дълга, с раздели и събирания и пробождана от множество извънбрачни връзки и на двамата.

Рисуването е бягството на тази жена, която прекарва години прикована за леглото, докато тялото й се възстановява от поредната операция. Автопортретите й днес вече са неоспорими шедьоври. Това са картини, в които всичко не просто е възможно да бъде истина, а е. Жената, оплетена в мрежа от клони, жената с тяло на животно, кръстоската между машина и човек с множество пирони в лицето. Това е светът на Фрида Кало – разбит, деликатен, употребяван, обичан и винаги жив. Дори когато тялото е прободено от стрели, образът е жизнен и готов да направи следващия скок.

Това е Фрида Кало и затова е икона на миналия век, пред която можем само да се преклоним. Ето някои от нейните шедьоври под формата на думи и образи:

„Когато си решен да си отидеш, не е достатъчно просто да напуснеш, трябва да останеш далеч. За да успееш, тренирай сърцето си, както се тренира куче.“

„Крака – за какво са ми те, когато имам криле?“

„Не рисувам мечти или кошмари, а своята собствена реалност.“

„Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива.“

„Обичам да рисувам цветя, защото в картините те никога не увяхват.“

„Пия, защото се опитах се да удавя мъките си, но гадните копелета се научиха да плуват.“

„Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре.“

„Единственото, което знам, е че рисувам, защото имам нужда да го правя и рисувам това, което преминава през главата ми, без никакви други съображения.“

„Трагедията е най-абсурдното нещо.“

„Сърцето ми е с размерите на Аризона, но за съжаление, далеч не толкова сухо.“

„Обичам те повече от себе си и въпреки, че не ме обичаш по същия начин, все пак ме обичаш, нали? А ако не, аз винаги ще нося надежда и това ще ми стига. Обичай ме малко. Аз те обожавам.“

„Мисля, че малко по малко ще бъда в състояние да реша проблемите ми и да оцелея.“