#Bookclub: 10 цитата в памет на Джеръм Джеръм
На днешната дата през 1927г. си отива един велик писател – защото ако случайно не знаете, не е нужно един писател да пише по „сериозни“ теми по „сериозен“ начин, за да бъде гениален и да остави следа. Джеръм К. Джеръм е известен най-вече с хумористичните си романи и разкази.
Ако сте се смели на „Трима души в една лодка, без да броим кучето“, ако искате да кръстите собственото си куче Монтморенси или когато чуете „хипохондрия“ се сещате за болест на капачката на коляното, сте от хората, които обичат Джеръм Джеръм.
Събрахме тези цитати в негова памет. Припомнете си ги:
„Онова, което цивилизацията никога няма да успее да постигне, е да осигури достатъчно работа за всички.“
„Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.“
„Любовта е като шарката – всички трябва да я изкараме.“
„Такъв ми е късметът! Когато правя сериозни наблюдения, хората се подсмихват. Когато се опитам да кажа шега, никой не я забелязва.“
„Когато яркият пламък на любовта престане да трепти, започва весело да гори огънчето на привързаността. Лесно се поддържа ден за ден и още повече се усилва, когато приближава студената смърт.“
„Най-добрата политика е винаги да казваш с истината, освен ако не си изключително добър лъжец.“
„Болшинството от нас приличат на петел, който си въобразява, че слънцето изгрява всяка сутрин само за да го чуят как пее.“
„Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.
Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма – добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа, и за размисъл – време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да…“
„Когато си уморен, ще забележиш ли разликата между постелята от конски косъм и тази от слама? Щастието ти нараства ли в зависимост от броя на стаите, в които живееш? По-голяма прелест ли крият устните на лейди Ерминтруд от тези на перачката Сали? Въобще какво е това успех в живота?“
„Цял живот пестим, за да вложим накрая всичките си спестявания в някой „сапунен мехур“; и докато кроим планове за осъществяването на нашите стремежи, неусетно ни овладяват подлостта, дребнавостта и бездушието.
Ще отложим брането на рози за утре, днешния ден ще прекараме в работа, в гонене на сделки, в кроежи. А когато дойде „утрето“, розите са вече увехнали.“
