X-15- самолетът, който помогна за създаването на космическата совалка
X-15 е най-бързият и най-високо летящият самолет. Моделът вдъхновява ново поколение космически самолети десетилетия след рекордните си полети.
За всеки почитател на авиацията и космическа история въздушната база Edward в Калифорния е свещена земя, пише BBC.
Реактивен самолет Harrier се движи към пистата. Зад него се намира необятно пресъхнало езеро, което превръща местността в абсолютно подходяща за кацане след опасен тестови полет. На няколко метра разстояние се намира мястото, където самолетът Bell-X1 е презареден преди първия свръхзвуков полет в края на 40-те. Наблизо се намира странно сборище от машини, позволили на пилотите да достигнат до границите на възможното. Сред са и крилата на малкия експериметален самолет, популяризиран от сериала „The Six Million Dollar Man“, излъчван през 70-те.
Тук сме, за да видим в реален размер един от най-важните самолети, строени някога – North American X-15. Той вече се намира далеч от погледа на хората, закътан зад един хангар. Но преди 50 години експерименталният модел успява да полети по-бързо и по-нависоко от всеки създаден преди, а и след него. В действителност това е съвместен проект на НАСА и на военните в САЩ. X-15 прилича повече на огромна стреличка дартс, отколкото на самолет – с къси крила, изградени около реактивен двигател. Способен е да развие скорости над 7270 км/час. С такава скорост полетът от Лондон до Ню Йорк е 45 минути.
“Ако говорим за летателни средства с пилот, това е върхът. Този самолет е поставил рекорди, които още не могат да бъдат разбити”, казва Стефани Смит, историк на военновъздушните сили на САЩ. “Това е била най-продуктивната програма за научни изследвания и помага неимоверно за развитието на авиацията.”
В период от 10 години след 1959-та обвитият в титан X-15 участва в 199 мисии и лети със скорост, четири пъти по-висока от тази на звука. Няколко пъти се случва така, че неговият гигантски мотор го „изстрелва“ над атмосферата направо в космоса и пилотите виждат как хоризонтът от син става черен. Само след 10-минутен полет, те се завръщали на твърда земя. Забележителен е и фактът, че само един тест пилот загива по време на всички тези полети.
Освен че нагледно доказва, че един самолет може да лети от въздушното пространсвто до открития космос и обратно, другите постижения на програмата X-15 включват разработването на първите скафандри, изучаването на термално защитените системи за повторно навзлизане в атмосферата, както и прилагането в практиката на най-големите нововъведения и открития в авиацията. Някои от полетите са били оборудвани и с инструменти за наблюдение и изучаване на враждебна космическа среда.
„За хората – дори за онези, които са работели с тях – пилотите на X-15 са били истински идоли – като хора, които винаги са на ръба, на границата между това да са авиатори или астронавти,“
Много от новите дизайни, като например Dreamchaser, следват стъпките на Х-15.
За разлика от стабилно промотираните от НАСА покрити със сребро астронавти, които летят в капсулите на капсулите Мъркюри и Аполо, само един от пипотите на Х-15 придобива известност. Но не заради това, че е пилотирал Х-15. „Нийл Армстронг тук се помни като колега и пилот на Х-15 – казва Смит, – а не като по-късно станалият световноизвестен астронавт“.
Доскоро самолетът Х-15 беше възприеман като маркер в историята на авиацията, и запомнен като една от стъпките към създаването на космическите совалки, които на свой ред вече са музейни експонати. Но сега, 50 години по-късно, неговата значимост бива преоткрита. В днешната нова космическа ера, свръхзвуковите самолети се връщат „на картата“ и Х-15 най-накрая ще получи признанието, което му се полага.
Тези дни Изследователският център на НАСА, който се намира в базата Ендрюс, беше преименуван от „Драйдън“ на „Армстронг“ в чест на времето, когато астронавтът е пилотирал Х-15. Междувременно, само на 15 минути път с кола оттам, водещи авиоразтаботващи компании преоткриват концепциите на Х-15.
Космическият самолет на „Virgin Galactic“, който се разработва в Mojave Air, ще лети по почина на Х-15. Също по подобие на Х-15, самолет на компанията SpaceShipTwo ще бъде спуснат под самолетоносач за да се издигнат със „собствени сили“, свръхзвуково, в открития космос, преди да се „гмурнат“ обратно и да кацнат на Земята. Първите полети в космоса ще се проведат по-късно тази година.
„Ние дължим много на пионерите в полетите в космоса със самолети“ – признава Джордж Уайтсайдс, СЕО на Върджин Галактикс – „защото те ни показаха, че това действително е въможно“.
Въпреки че материалите, електрониката и структурата на космическия самолет на Върджин за доста по-различни от тези на Х-15, основните принципи на летене до космическото пространство и обратно, са същите“.
„През 2014 всички знаем, че може да се премине Mach 3, но преди 50 години не беше така. Лесно е човек да забрави, че тогава това е било необятна територия“, казва той. Съперника на Virgin, XCOR също кредитира X-15 като вдъхновения за техния Lynx. „Основните елементи са от изследвания на НАСА от 50-те и 60-те“, споделя ръководителя на XCOR Джеф Грийсън. „Новото, което добавяме е да се опитаме да го направим по-малък и по-икономичен.“
Но не само компаниите за космически туризъм преразглеждат култовият X-15. От НАСА инвестират над 100 милиона долара в проекта Dream Chaser, който подбно на совалка ще се изстрелва в орбита вертикално и в последствие ще може да кацне на писта.
Освен технологичните способности на X-15, съществува и друга, по-футуристична, дори романтична гледна точка около концепцията за космически самолет, способен да извършва многократни полети.
Смит споделя, че това се вижда най-добре в карикатура, нарисувана от инжинер в НАСА през 1966. „Тя показва разликата между това да бъде спасен човек от капсула, плаваща в океана и просто да слезнете на пистата и да се качите в кабриолет с красиво момиче зад волана.“
В предстоящите години клиентите на Vitgin Galactic и XCOR би трябвало да могат да сбъднат тази мечта. При създаването си X-15 показва визия на бъдещето, която в момента се преоткрива – космически кораб и самолет в едно. Бъдещите космически пътешественици дължат много на хората, проектирали този модел.
