Самолетна любов

Самолет все ни свързва, самолет ни дели…

Любимата ми част от това да съм на борда на самолет, е когато машината ускорява и леко отлепя при излитане. Чувстваш цялата мощност на двигателите и тягата, подменена с милисекунда безтегловност при излитането, те кара едновременно да подскочиш и да се размажеш в седалката. Едно съвсем моментно, и почти неуловимо чувство на абсолютно опиянение.

Любимата ми част от самото летене, е че когато кацна съм на друго място. Няма значение, дали ще е вкъщи, колкото и разтегливо понятие това да е напоследък, или ще е новото място, което съм превърнала в свой дом; дали е място, на което никога не съм била, или някъде, където се завръщам. Самолетите ни свързват с останалия свят и ни водят при хората, които обичаме.

Била съм на повече от 60 полета за последните 10 години, благодарение на факта, че сестра ми замина за Щатите през 2003, а аз за Нидерландия миналата година. Не е някаква немислима цифра полети, особено в очите на хора, които прекарват по 40+ седмици в годината по летищата, но е достатъчно, за да си изградя собствени странни навици при летене и да се намърдвам удобно по всякакви терминали. Което е важно, ако те чакат повече от 20 часа път. Сестра ми, защо живееш толкова далеч. Както и да е.

Била съм на Boeing 777, както и на микробус с крила. Хвърчала съм от София до Бургас за 40 минути, едва имаш време да си изпиеш кафето преди да кацнеш. Била съм и на 11 часов полет от Париж до Сан Франциско, когато дори след 4 филма и голямо количество бяло вино с надеждата да поспя, не можах да мигна и минута. Щом слънцето пътува с тебе, успех.

При всички положения, като имигрант (или модерното експат, според зависи как се възприемаш) неизменно си изграждаш една такава любовно-омразна връзка с летенето. За мен е предимно любовна, с елементи на изнервяне при бавните опашки около летищните проверки. Но обожавам да летя, за мен летенето е винаги съпроводено с много вълнение и позитивни емоции. Та ето моите две стотинки за това как да направите пътуването със самолет малко по-гладко:

• Пътувайте с раница като ръчен багаж – много по-лесно се тича с нея. Лесно се побира и под предната седалка, така че нещата ви да са ви под ръка. Естествено го казвам, като човек, на когото никога не му се налага да носи костюми.

• Носете маратонки или удобни кецове – освен предимството от скорост и комфорт, много пъти и не ви карат да ги сваляте, защото нямат токове.

• Не слагайте колан, защото е още едно нещо, което ще трябва да сваляте. Или просто го сложете в раницата предварително, заедно с часовника.

• Винаги си носете основни неща в ръчния багаж – като четка за зъби и чисто бельо – никога не знаете дали багажа ви ще пристигне в края на пътуването.

• Електронните бордни карти са страхотно нещо, стига да сте сигурни, че можете да ги използвате навсякъде. Освен това някои авиокомпании са свършили доста по-добра работа с мобилните си приложения от други.

• Винаги дръжте паспорта си и бордната карта на удобно, но сигурно място.

При всички положения, но особено при по-дълги полети, правете това, което ви доставя повече удоволствие. Последните няколко години винаги си нося таблета зареден със сериали, които така или иначе трябва да наваксам. При престоите между полети обикновено обикалям магазините, взимам си хубаво кафе и прехвърлям какво се случва из нета, ако летището е достатъчно щедро да черпи с безплатна връзка.

Сигурна съм, че има още куп съвети, които хора с много повече опит от моя могат да дадат. Ако се сещате за още нещо, моля оставете го в коментарите.

Интересни съвети за пътувания и живота в чужбина (и най-вече в Холандия) можете да прочетете тук.