Emirates – истинският победител в битката за небесата

Ако попитате сър Тим Кларк как Emirates Airlines е станала една от най-големите международни авиокомпании в света, най-вероятно той винаги ще ви даде един и същ отговор. Той е нает от владетеля на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум още в началото на 80-те години на миналия век с една-единствена цел – младата авиолиния „да бъде винаги печеливша“. И през последните 26 години постига точно това, независимо от турболентното развитие на авиационния сектор.

Бизнес моделът на компанията е изключително семпъл и е отчасти отгорен за най-голямата промяна в световната авиационна индустрия през последните няколко десетилетия. Под опеката на правителството на Дубай, Emirates е станала най-голямата по международен пътнически трафик авиокомпания в света, а по-утвърдените ѝ конкуренти могат само да мечтаят за печалбите, които тя реализира. Доходите на германската Lufthansa са намалели до 55 милиона евро (от 313 милиона евро за същия период през изминалите години) поради честите стачки на пилотите им.

Дубай не е единствената държава от Персийския залив успяла да завземе небесата. Появата на Emirates и на другите две големи близкоизточни авиокомпании Qatar и Etihad предизвикаха най-големите сътресение в авиационния сектор след навлизането на пазара на нискобюджетните авиолинии като easyJet и Ryanair.

Само преди едно десетилетие, триото от Персийския залив е оперирало 19 000 полета до и от Европа годишно. Тази година тази бройка ще достигне 40 000.

И причината е проста – локация, локация, локация. Над четири милиарда души, повечето от които живеят в най-бързо развиващите се икономики в света, живеят в рамките на 8-часов полет от района. Но не всички са доволни от възхода на тези авиокомпании. Бързият прираст на националния превозвач на Дубай и другите авиокомпании, управлявани от богатите на петрол шейхства, пораждат опасения за нелоялни търговски практики, като значителни държавни субсидии, сред американските и европейските им конкуренти.

Тези опасения достигнаха своя връх миналия месец, след като изпълнителния директор на Emirates сър Тим Кларк бе принуден да свидетелства пред федералните власти в САЩ, защото група от американски авиокомпании официално обвиниха превозвачите от Близкия изток, че се възползват от нелоялна държавна подкрепа.

American, Delta и United твърдят в осъдителен доклад от 55 страници, че ръстът на Emirates заплашва стабилността на цялата авиационна индустрия в САЩ. В доклада се твърди, че триото от Персийския залив е получило над 42 милиарда долара от богатите на петрол държави.

Тези въпроси също така бяха повдигнати и от европейските институции, които са все по-загрижени от факта, че превозвачите като Emirates и Qatar се възползват от недобросъвестни търговски практики.

Ален Видал, френският министър на транспорта, също се намеси в разгорещяващия се спор с твърдението, че авиокомпаниите от региона са се възползвали от „значителни държавни субсидии и гаранции“.

Въпреки това, сър Тим Кларк отхвърли подобни обвинения, включително и твърдението, че авиокомпанията му е получила държавни субсидии в размер на 4 милиарда долара, които да покрият загубите от гориво. В отговор на доклада, Emirates, Qatar и Ethihad заплашват с правни действия и настояват за официално извинение и оттегляне на подобни твърдения.

„Бих желал да разясня, че някои от данните бяха фактически неточни и по този начин заключенията, до които са стигнали, са неверни. А въпросът за хеджирането на гориво ще бъде разяснен в най-скоро време,“ каза сър Тим Кларк.

Emirates също така заявиха, че всичките парични загуби, понесени от авиокомпанията в резултата на горивни сделки, сключени през 2008 и 2009 година, са били покрити от собствените им парични резерви, а не от правителството на Дубай. Според сър Кларк, още от първия си ден като изпълнителен директор, шейхът на Дубай достатъчно ясно е застанал зад мнението, че компанията трябва да бъде управлявана без държавни субсидии.

Авиокомпаниите от САЩ са загрижени, че компании като Emirates ще се възползват от споразумението Open Skies и по този начин ще настъпят на местния пазар. Ако това се случи, не само американски работни места, но и целият авиационен сектор в САЩ ще бъде застрашен, ако те продължат с подобни „нелоялни практики“ и не се променят, се твърди в доклада.

Успехът на Emirates е толкова голям, че правителството има намерения да предложи акции на компанията на фондова борса, за да се набере капитал от милиарди.

А загрижеността на американските авиолинии е разбираема, ако се вземе предвид бързият растеж на превозвачите от Персийския залив, техните съвременни авиофлотове и достъп до най-новите и модерни летища в света.

Говорейки в Доха в отговор на твърденията на Delta, United и American, изпълнителният директор на Qatar Airways Акбар ал-Бейкър казва, „Радвам се, че Ричард Андерсън от Delta не е тук. Нека първо кажа, че ние не използваме същите глупави самолети от преди 35 години. Проблемът е, че те завиждат за напредъка, който превозвачите от Персийския залив са постигнали.“

Авиопревозвачите от региона са инвестирали стотици милиарди долари през последното десетилетие, за да изградят нови авиопаркове с най-модерните самолети и нови гигантски летища, докато конкурентите им в Европа и САЩ са в застой. Emirates оперира най-голямата флотилия от Airbus A380 и съвсем скоро ще получи 60-тия си самолет. Авиокомпанията също така е поръчала 80 широкофюзелажени самолети, всеки от които има 525 места, и се очаква да има капацитет да превозва над 70 милиона пътници годишно.

Emirates започва своето скромно начало през 1985 година, когато районът на Персийския залив е заплашен от войната между Иран и Ирак. С подкрепата на кралското семейство на Дубай и начален капитал от 10 милиона долара, авиокомпанията започва да извършва полети с нает самолет. Шейх Ахмед бин Саид ал-Мактум, заедно с помощта на опитни авиационни експерти като сър Тим Кларк и сър Морис Фланеган, успяват да разработят Emirates в един печеливш бизнес по време, когато шейхствата търсят алтернативни източници на доходи, различни от петрола. Сър Тим Кларк си спомня, „Видяхме един променен свят.“

През последното десетилетие, БВП на Дубай се е увеличил 4 пъти и е достигнал 82 милиарда долара. А бившият президент на САЩ Джордж Буш някога описва възходът на емирството като „модел“ за целия Близък изток.

Стратегическото положение на емирството ще му помогне да капитализира нарастващия поток от въздушен транспорт в Азия, твърдят от Alpen Capital. В неотдавнашен доклан за авиационния сектор в Персийския залив, инвестиционната банка прогнозира, че регионът ще наблюдава най-бързия растеж на пътници до 2032 година.

И докато в страни като Великобритания се спори дали трябва да бъде построена нова писта на летище Heathrow, Дубай инвестира милиарди в инфраструктурни проекти, за да превърне емирството в международен транспортен център, който да съперничи на международните си конкуренти. Dubai International Airport официално задмина Heathrow Airport по международен пътникопоток през изминалата година. Летището в Дубай е обслужило 69.9 милиона международни пътници, докато това в Лондон 68.1 милиона, според данни на Airports Council International.

Дубай все още изостава от Heathrow в отношение на общия пътникопоток, но това скоро ще се промени. Има планове на стойност 32 милиарда долара за създаването на второ летище в пустинния регион, който отделя емирството от Абу Даби, което да може да обслужва 100 милиона души годишно. Дубай също така има планове да привлече над 20 милиона туристи до 2020 година.

Също така, в момента се строи друго мащабно летище близо до 12-лентовата магистрала Шейх Зайед, което да служи като база на Etihad, която е контролирана от кралското семейство на Абу Даби. Преди няколко години, авиокомпанията закупи от Boeing 200 самолета, на обща стойност от 52 милиарда долара, с които да обнови своя авиопарк.

Истината е, че твърденията на САЩ и Европа, че авиокомпаниите се възползват от мащабни държавни субсидии, все още не са доказани, но авиокомпаниите в Персийския залив имат значителни предимства от достъп до изключително евтиния трудов пазар в региона и възможността да използват местните летища през нощта. Те също така не плащат и корпоративен данък върху печалбите си и привличат висококвалифициран персонал, предлагайки им доходи и предимства, освободени от данъци, нещо което компаниите в Европа и САЩ не могат да си позволят.

В същото време разликата между бързо растящите авиокомпании от Персийския залив и утвърдените авиолинии като германската Lufthansa драстично намалява.

„Наясно съм, че някои страни са силно заинтересовани от въпроса за държавните субсидии през последните няколко години“, твърди сър Тим Кларк. „Но нашият бизнес модел и начин на управление са достатъчно прозрачни.“

Emirates често отрича за получаването на мащабни субсидии за гориво. В региона се намират 60% от всички залежи на петрол и газ в света, а секторът винаги е бил силно субсидиран. Но Emirates твърди, че заплаща пазарните цени на самолетното гориво и също изпитва трудности, когато цената на петрола достигне 100 долара за барел.

По-голямата заплаха за сектора може да дойде от драстичния спад в цената на петрола, тъй като регионът зависи изключително много от него като източник на приходи. Правителствата в Персийския залив очакват до 50% спад в приходите от износ на петрол през следващата година. Но въпреки икономическите проблеми в региона, повечето експерти очакват, че авиокомпаниите като Emirates и Qatar ще продължат своето надмощие над своите международни конкуренти.

\\ Telegraph