Обама обречен на пасивност

След междинните избори в САЩ ситуацията стана още по-сложна. Републиканците спечелиха мнозинство в Сената и това ще им даде по-силна роля в 114-ия Конгрес на страната. Камарата на представителите, от друга страна, вече се доминира от Голямата стара партия, както я наричат.

Това са лоши новини за Барак Обама. Държавният глава изглежда ще трябва да прекара остатъка от мандата си до януари 2017г. в пасивно състояние. Шансовете на неговата Демократическа партия да налага закони вече и бездруго бяха намалени в разделения Конгрес, тъй като Камарата на представителите отказваше да участва в инициативите на Сената. От своя страна пък Сенатът блокираше настъпленията на републиканското мнозинство.

Нужно е да си припомним обаче, че от втората половина на XX век „споделената власт“ в Съединените щати е по-скоро правило, отколкото изключение. Избирателите са склонни да осигуряват баланс между „червен“ (републикански) президент и „син“ (демократичен) Конгрес, и обратно. Президентите и от двете партии са превърнали нуждата в добродетел и често успешно си сътрудничат с парламентите от другия цвят.

Най-пресният пример е Бил Клинтън, който беше начело на страната от 1993 до 2001г., въпреки че в първите две години от мандата си той можеше разчита на демократично мнозинство и в двете камари. Но на първите междинни избори през 1994 г. партията му изгуби осем сенатори и 54 депутати- това беше най-мащабната „междинна смяна“ от 1946 г. насам. До края на втория си мандат 42-ят президент трябваше да работи с републикански Сенат и републиканска Камара на представителите.По-късно държавният глава и председателят на Камарата успяха да развият едно жизнеспособна сътрудничество. През 80-те години републиканският президент Роналд Рейгън по подобен начин изгради конструктивна съвместна дейност с мнозинството на демократите в Конгреса. Още при встъпването си в длъжност през 1981 г. той завари демократично мнозинство в Камарата на представителите. От 1987 г. до края на мандата си през 1989г. той работеше с един демократичен Сенат.

Днес демократите са по-прогресивни и леви, отколкото по времето на Бил Клинтън и дори още повече от ерата на Роналд Рейгън, докато републиканците са станали по-консервативни и по-десни. Различията между двете партии вече са се превърнали в пропаст.

През първите две години от мандата си, докато все още можеше да се осланя на демократичното мнозинство в Сената и в Камарата на представителите, Обама искаше да наложи своите планове без да се съобразява до такава степен с републиканците. Държавният глава постигна успех в това си начинание при реформата в здравеопазването, известна още като „Обамакеър”.

Бъдещият Конгрес, в който ще преобладават републиканците, може да се окаже дори с позиции, по-близки до Обама, отколкото тези на собствената му партия. Взаимоотношенията обаче са отровени. Твърде малко фактори има в подкрепа на предположенията, че сътрудничеството между Белия дом и Капитолия- седалището на Конгреса, ще протича по-успешно в бъдеще, отколкото преди./Die Welt/Фокус