Едномесечни протести в Хонконг

Месец след началото на масовите демонстрации в Хонконг продемократичното движение се опитва да запази динамиката си. Тези, които все още окупират улиците обаче, казват, че лицето на бившата британска колония се е променило за винаги.

На 28 септември мобилизацията за истински преки всеобщи избори в китайския административен район получи силен импулс. По улиците на града излязоха десетки хиляди демонстранти, въоръжени с чадъри, за да се пазят от сълзотворния газ, изстрелван от полицията. Четири седмици по-късно броят на демонстрантите е значително по-нисък. Въпреки това най-непримиримите демонстранти продължават да окупират три квартала в Хонконг.

Малко наблюдатели очакват Пекин да отговори на исканията. Въпреки че китайските власти приеха лидерът на Хонконг през 2017 година да бъде избран чрез всеобщи избори, те възнамеряват да запазят контрол върху изборния процес и върху кандидатите, които ще се явят на изборите.

Местното правителство очевидно избра да остави движението само да загуби силата си. Мнозина от 7-те милиона жители на Хонконг, който изживява най-тежката си криза от връщането си към Китай през 1997 година, са уморени да се борят с огромните задръствания и претоварения градски транспорт. Търговците се оплакват от главоломното понижаване на оборотите в града, в който наемите са едни от най-високите в целия свят.

Утопия в Хонконг

Лидерите на движението са под натиск и се питат каква е най-добрата тактика, която могат да възприемат. Според Джошуа Уонг – един от лидерите на студентите, има само едно сигурно нещо – да бият отбой не решение. „Окупаторите” ще удържат”, казва той в „Адмиралти” – основното място в близост до сградата на местното правителство, което беше превзето от демонстрантите. „Ако няма конкретен резултат, демонстрантите ще спят през цялата нощ в палатките си”, казва той.

Демонстрантите са горди с палатковите си лагери, където боклуците се събират разделно, студентите учат на специално предназначени за това места, а хиляди хора се събират през уикенда, за да аплодират речите.

„Това е хонконгска утопия”, казва 31-годишният Джими Леун, който свири на китара пред палатката на свой приятел. Много демонстранти се възхищават на изкуството по улиците, което разцъфва в центъра на този международен финансов капитализъм, познат преди всичко с усета си към бизнеса.

„Тук можеш да разговаряш за политика дори с непознати,”, казва Уинг Мак – демонстрант в Манкок, който се намира в континенталната част от Хонконг. Все пак не всичко е идеално в новия Хонконг, признава Джими Леун. След 30 нощи, прекарани на 9-лентовото шосе, той е уморен. Няма търпение да види как правителството и демонстрантите ще постигнат споразумение. „Не е никак забавно. Обаче трябва да сме постоянни, за да получим справедливост”, казва той.

Миналата седмица правителството подаде маслинова клонка на демонстрантите, но това не предизвика особен ентусиазъм. То предложи да изготви за Пекин доклад за събитията и да създаде съвместна комисия за политическите реформи след 2017 г.

Разширяване на кампанията на гражданско неподчинение?

Демонстрантите се оплакват, че лидерите на движението нямат стратегия и изглеждат разделени относно следващите стъпки. В неделя те трябваше да гласуват и да изберат между компромиса и конфронтацията, но вотът беше отменен в последната минута. „Всичко това, всички тези разговори са безсмислени, ако няма стабилни предложения”, казва Уинг Мак.

Някои говорят за разширяване на кампанията на гражданско неподчинение, например с неплащане на данъците и бавно движение по улиците. Съоснователят на продемократичното движение „Окупирай центъра” Бени Тай предлага организирането на референдум за демократичните реформи в Хонконг.

Днес демонстрантите отбелязват едномесечните протести с 87 секунди мълчание – за всеки от изстрелите със сълзотворен газ на 28 септември. Според писателя Нури Виташи демонстрантите ще вдъхнат нов живот на продемократичната кампания. „Всички знаят, че не им предлагат истинска демокрация. Това е по-скоро „избирайте марионетката”, казва той. „Преди месец продемократичното движение беше почти издъхнало. Сега обаче е съживено, има нови лица”./АФП, Фокус