Европа трябва да се сплоти

Страните от Европа стават все по-несигурни относно това до каква степен могат да разчитат едни на други. Да, през последните няколко години ние проявихме солидарност, за да се справим с кризата. В същото време последствията от нея се усещат силно в отделните държави-членки. Дистанцирането на страните дава сцена за популисти, националисти и антиевропейци. Те поставят вътрешната сплотеност на нашата общност под въпрос.

Много граждани на ЕС се питат защо те трябва да плащат цената на една криза, за която не отговарят, докато участниците на финансовите пазари допринасят в съвсем малка степен за покриването на разходите. Гражданите също така се питат защо ЕС допуска някои държави-членки да си осигуряват несправедливо конкурентно предимство чрез фискален и социален дъмпинг. Трудно е да се понесе, че компании като Google и Apple се установяват в Ирландия и се радват на данъчни привилегии там. Това е несъвместимо с нашето разбиране за вътрешноевропейска солидарност и социална справедливост.

Заплахата от социалното разделение беше изразена и в конкретни цифри от едно скорошно проучване на фондация Bertelsmann: бедността в скандинавските държави практически не представлява проблем, а в Румъния и България повече от 40% от хората са засегнати от нея. Равните възможности изглеждат по различно

Докато при германците преобладава схващането, че те са ковчежниците на Европа, южните държави на континента често се чувстват покровителствани. Най-накрая това трябва да бъде преодоляно. Ние се нуждаем от структурни реформи, завръщане към стабилни финанси, но също така и от инвестиции и запазване на социалната държава- тези елементи не бива да бъдат изправяни един срещу друг. Но се нуждаят от нов баланс.

Ето защо за в бъдеще Европа трябва в още по-голяма степен да бъде възприемана като социален коректив. Бяха стартирани инициативи за растеж и младежка заетост, както и инвестиционни програми. В процеса на изпълнение обаче все още липсва необходимата решителност. По-голямата социална сигурност в крайна сметка гарантира и по-голяма стабилност. Затова преди всичко ние се нуждаем от по-обвързваща икономическа, социална и данъчна политика на сътрудничество в еврозоната.

Членовете на валутния съюз междувременно са станали толкова тясно свързани, че изборите на всяка една държава по отношение на фискалните въпроси, икономическата и социалната политика, както и политиката на пазара на труда, оказват пряко въздействие върху останалите.

Наред с тези ограничения идва и въпросът за социалната легитимност на нашата обща валута, която ни принуждава да предприемем фундаментални реформи. Гражданите ще приемат паричния съюз единствено ако той гарантира икономическата и социална стабилност.

Frankfurter Rundsch/Фокус