Джон Гришам: Писателите са крадци. Крадем лица, идеи, имена…

| от | |

Джон Гришам е сред най-успешните писатели днес. Неговите книги са продадени в над 275 милиона копия в цял свят. Кариерата му продължава вече 25 години, а приходите му се равняват на над 10 млн. долара годишно. Той вече наближава 60-та си годишнина, а на англоезичния книжен пазар от вчера, 20 октомври, е поредният му правен трилър – „Gray Mountain“, който се очаква да оглави бестселър класациите. Представяме ви интервю на Гришам, дадено за британския „Телеграф“.

Кой е любимият ви правен трилър?

„Невинен до доказване на противното“ от Скот Търоу. Излезе през 1987 г. Никой не беше чувал за Скот, аз още не бях завършил първата си книга. Но романът беше брилянтен, брилянтно написан. Скот не е този, който е създал този жанр, но със сигурност вкара много енергия. Успехът му ме амбицира да завърша „Време да убиваш“ и да мечтая за големи неща.

Вдъхновил ли ви е някой да станете писател?

– Не съм бил вдъхновен. Писането дойде по-късно в моя живот – вече бях на 30. Не беше детска или младежка мечта. Аз трябваше да бъда адвокат. Знаех, че мога да пиша, защото на един адвокат му се налага. Никога не съм бил изплашен от писането, дори като дете. Не съм бил вдъхновен да се захвана с писане. Бях вдъхновен да завърша ръкописа си от „Невинен до доказване на противното.“

Срещал ли сте затворник със смъртна присъда?

– Много, много пъти. Говорил съм със затворници, със служители, екзекутори, администратори, гробари, всички. Не е най-приятното проучване, но е ужасно възхитително.

На истински случаи ли са базирани книгите ви?

– Всяка една от моите книги е базирана на нещо действително, поне отчасти. Може да е статия от вестник, може да е някое нехудожествено произведение. Но с всяка моя книга е така. Писателите са крадци. Крадем лица, идеи, имена и т.н. Всяка художествена история започва от някоя истинска история.

Защо вашите адвокати придобиват слава, стават герои, а след това изненадващо се отказват от професията си?

– Съпругата ми също се чуди на това. Тя е на мнение, че в по-ранното ми творчество романите показват моето желание да избягам от тази професия. Работих я 10 години, но наистина не бях доволен. Не се чувствах добре нито професионално, нито в личен план. Писна ми от първия ден и мечтах да избягам в продължение на 10 години. Когато започнах да пиша, неминуемо желанието за бягство се отпечата на страниците.

Не сте доволен от пътя, по който върви света. Като човек, който има опит не само в бизнеса с книги, но и с „Холивуд“, отбелязвате деградацията и на двете. Качеството на филмите рязко пада, а книжарниците са унищожавани от компании като „Амазон“. Социалните мрежи също не ви привличат.

– Казах публично, че не мога да опиша колко неприятно би ми било да се спирам няколко пъти на ден, за да споделям мисли и дейности си с тълпа хора. Нито пък искам някой да споделя ежедневието си с мен. Така че, оставете ме на мира. Сега обаче изведнъж съм принуден от издателите да имам профил в „Туитър“. Не го използвам. „Амазон искат да свалят цените, представят се за добрите, твърдят, че от ниските цени ще спечелят всички заради високите продажби. Е, аз трябва да кажа, че имах доста добра кариера и преди е-книгите. Те искат да елиминират постепенно всички издатели. Последният ми роман, „Сянката на чинара“, закъснялото продължение на „Време да убиваш“, беше продадено в милиони копия в електронен формат. Продажби, за които други писатели биха убили. Но пак не е като едно време. Пазарът се свива. Свива се от вече 15 години. Това е посоката, в която сме тръгнали.

Силно сте разочарован от развитието на САЩ.

– В американската политика все по-голяма роля играят парите и това разяжда всичко. Всичко е корупция. Купуват се гласове. Всичко е извън закона. Изгнила система, която става все по-зле всяка година в тази страна.В днешната култура на звезди и знаменитости, Обама беше избран много преди да бъде готов. От началото беше аматьорски ход. Два пъти гласувах за него, няма как – винаги гласувам за демократите. Но той не е направил нищо досега, което да даде надежда.

 
 
Коментарите са изключени за Джон Гришам: Писателите са крадци. Крадем лица, идеи, имена…