„Новото радио“ – спомени за началото

| от | |

oie_12181911BGFXtYDW

Днес първото частно радио в България – Радио FM+, навършва 21 години. Публикуваме откъс от книгата на проф. Веселин Димитров “Новото радио” (1995 г.)

На 15 октомври 1992 година в десет часа сутринта в работния ми кабинет в Университета ми звънна по телефона водещият него ден обедното предаване на програма „Хоризонт”, наречено „12 плюс 3″, Чавдар Стефанов и ми каза, че предстои да тръгне в ефир първата българска частна радиостанция. „Хоризонт” имал идеята да покани в студиото си Петър Пунчев, техен бивш колега в държавното радио, а сега един от собствениците на Радио FM+, да покаже току що получения лиценз и да излъчат сигнала на новото радио. Зарадвах се: Българското национално радио в случая не само „правеше новина”. То правеше и първия кавалерски жест, чрез най-представителната си програма, към първата недържавна българска радиостанция, официално обявила се под отечествения небосклон.

Петър Пунчев донесе в студиото лиценз № Р/1-01, с който Комитетът по пощи и далекосъобщения разрешава работата на радиостанцията, сигналът се чу над цяла България, казахме си по телефона в ефир по няколко развълнувани думи и тъй ознаменувахме края на държавния монопол в сферата на радиоразпръскването в страната ни.

oie_12182515TBRToQZF

Две седмици по-късно, на 26 октомври в пет часа след пладне, седях в едно махленско кафененце около Захарната фабрика и слушах от радиоапарата как двамина мои бивши студенти, а после — прочути журналисти, обсъждаха, къде сериозно, къде шеговито, проблемите на мъжката мода. Попитах продавачката кое радио е това. Рече ми, че й прилича на „Хоризонт”, понеже съобщавали и за мачове. После някой посегна към апарата да потърси нещо друго, но едно момченце от съседната маса викна: „Недей, бе! Това е новото радио!” Така моят махленски Тофлър измисли, без да ще, определение, което надскочи всички дотогавашни опити за дефиниране на случилото се в нашия ефир. В кафенето свиреше, приказваше, смееше се, за радост обща, Радио FM+.

Разказвам и тази история, защото междувременно имаше доста разноречия: дали да се нарече частно или пък недържавно, или пък, както пише в Наредба № 1 на Комитета за пощите и далекосъобщенията, местно… „Новото радио”, каза момчето и тук за мен терминологичната бъркотия, поне на битово равнище, спря…

 
 
Коментарите са изключени за „Новото радио“ – спомени за началото