10 национали, от които нашите трябва да се учат

Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Христо Стоичков, това са футболисти, които се отказваха от националния отбор, а някои се връщаха. Едните твърдяха, че няма да са полезни за националния отбор, а други, че това ще повлияе на кариерата им в клубните отбори, други имаха проблеми с треньора. Вижте 10 играчи, които се радват на завидно дълголетие в националните си отбори.

10. Йоргос Карагунис (Гърция) – 139 мача

Бившият футболист на Интер, роден 1977 г., дебютира преди 15 години срещу Ел Салвадор и стана капитан на националния отбор в квалификациите за Мондиал 2010. Най-големият успех, който постигна е на Европейското първенство в Португалия през 2004 г., когато Гърция стана шампион и изненада целия свят. Най-много съжалява, че поради наказание не можа да участва на финала.

9. Томас Равели (Швеция) – 140 мача

Беше част от националния отбор на Швеция в периода от 1981 до 1997 г. В най-добра форма бешеа по време на Мондиала в САЩ 1994 година, когато Швеция стигна до трето място, след като отупаха България с 4:0. На четвъртфиналите срещу Румъния спаси две дузпи и бе ключов играч за класирането на полуфиналите, което загубиха от Бразилия.

8. Марко Кристал (Естония) – 142 мача

Трудно е да станеш рекордьор в отбор, който не играе на големите континентални първенства, но полузащитникът на Естония успя. Никога не играл в най-силните европейски първенства, но в периода от 1992 до 2005-та стана рекордьор на своята страна.

7. Лилиан Тюрам (Франция) – 142 мача

С един и същ номер в мачове за националния отбор може да се похвали бившият защитник в отбраната на Франция, който се изяви на всички големи първенства от 1994 до 2008 г., а кариерата си завърши заради проблеми със сърцето.

През 1998 г. става световен шампион през 2000-та Европейска, а през 2006 г. игра във финала срещу Италия. На полуфинала срещу Хърватия вкара два гола за победата на Франция с 2: 1 и се класираха на финал.

За Франция Тюрам записва 142 мача и държи рекорда за най-много изиграни мачове за националния тим от юни 2006, като минава Марсел Десаи (116 мача). След като става световен шампион през 1998,става част и от триумфа на Франция на Евро 2000, което води тима до първо място в класациите на ФИФА в периода 2001-2002. Участва и в световните първенства през 2002 и 2006, Евро 1996 и Евро 2004.

6. Джиджи Буфон (Италия) – 142 мача

Тази цифра ще се промени, тъй като планира да пази и на следващото Световно след 4 години. Буфон регистрира първото си участие за националния отбор на Италия на 29 октомври, 1997 г., като заменя контузения Джанлука Палиука в мач срещу Русия. Представлявал е Италия на Летните олимпийски игри 1996, Евро 2004, Евро 2008, СП 2002, СП 2006 и СП 2010.

С Италия печели СП 2006, като регистрира 5 чисти мрежи и само два вкарани гола във всички мачове от първенството, като така печели наградата „Яшин“ за най-добър вратар на шампионата.

Избран е за капитан на отбора на Италия за Евро 2008, след като Фабио Канаваро отпада от състава поради контузия.

На 10 септември 2013 г. Буфон изравнява рекорда на Фабио Канаваро по брой изиграни мачове (136) за националния отбор, след което и подобрява рекорда

5. Андерс Свенсон (Швеция) – 143 представления

Специалистът в свободните удари се оттегли от националния отбор миналата година след 14 години игра. На 38 години все още играе на клубно ниво за Елфсборг, където е от 2005-та. Игра в младия шведски отбор, който на Европейското през 1998 г. имаше Османовски, Андерсон и Люнберг.

4. Лотар Матеус (Германия) – 150 мача

Легендата на германския футбол носеше представителната фланелка 20 години. Спечели европейско през 1980 г., а след 10 години и световното. През 1982 и 1986 г. загуби два финала на световни първенства. Почти половината от мачовете си играеше преди падането на Берлинската стена.

3. Мартин Рием (Естония) – 156 представления

„Да играя докато не умра на терена? Няма шанс „, заяви преди 5 години футболиста на Естония Мартин Рием който играе за Естония 17 години.

2. Икер Касияс (Испания) – 157 мача

Дебютира две години и половина след Буфон, но е играл повече мачове от него. Първият му мач е когато е на 19 години срещу Швеция (1:1) в Гьотеборг. Участва на Европейското първенство по футбол през 2000 г. (до четвъртфинал), на Световното първенство през 2002 г. (до четвъртфинал), на Европейското първенство през 2004 г. (групи) и на Световното първенство през 2006 г. През 2008 г. става европейски шампион с националния отбор на своята страна. През 2010 г. става световен шампион с отбора на Испания. Касияс е капитан и е с основен принос за титлата. На 1/4 финала срещу Парагвай, Икер спасява дузпа. Стабилните му намеси в 1/2 финала срещу Германия и на финала срещу Холандия са решаващи. На Евро 2012 Касияс е титуляр във всички мачове и печели купата за втори път.

1. Виталий Аставйев (Латвия) – 166 мача

Ето едно име, което не сме очаквали в топ 10, латвийският бивш полузащитник държи рекорда за най-много мачове в националния отбора на страната си. Беше национал от 1992 до 2010 г., а най-големият подвиг бе участието му на ЕП 2004, когато Латвия се класира, след като в баражите елиминира Турция. МА Европейското балтийците направиха сензационно тавенство с Германия. Сега работи като треньор.