Босна и Херцеговина върви заедно в три посоки

Според предварителните резултати от състоялите се в неделя в Босна и Херцеговина общи избори, вече са се откроили тримата лидери, които могат да съставят председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) – колективния висш орган на изпълнителната власт, аналогичен на поста на държавен глава.

Той се състои от трима души – по един от сърбите, хърватите и мюсюлманите. Както съобщи председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Степан Микич, предварителните резултати сочат, че тези постове, могат да заемат сръбкинята Желка Цвиянович, хърватинът Здравко Чович и мюсюлманинът Бакир Изетбегович.

Според него на изборите са се явили, за да гласуват, 54,14% от имащите право на глас. В Република Сръбска – държавно образувание в състава на Босна и Херцеговина – активността е 56,94%, а в другото образувание Федерация Босна и Харцаговина – 52,73%. Данните все още не са окончателни.

Кандидатите на националистите от основните общности в Босна и Херцеговина (сърби, мюсюлмани и хървати) изглеждат с най-добри позиции да влязат в тройното колективно президентство на страната, според частичните официални резултати, обявени от Централната избирателна комисия (ЦИК).

Според резултатите от бюлетините, преброени в повече от 50% от избирателните секции, сред мюсюлманите, кандидатът на Националната партия Бакир Изетбегович води, докато при сърбите е най-добре пласирана е кандидатката на управляващата партия Желка Цвиянович – премиер на държавното образувание Република Сръбска в БиХ от управляващия Съюз на независимите социалдемократи, докато хърватите посочват лидера на националистите Драган Чович.

Избираха се и президент и вицепрезидент на РС, депутати в камарата на представителите (долната палата) на парламента на Федерация БиХ, в парламента на РС и в парламентите на 10 кантона (области) на ФБиХ. Всички се избират за 4-годишен мандат.

ЦИК не е обявил резултат от избора на президент на отделната РС, но в предизборния щаб на действащия президент Милорад Додик, оглавяващ управляващия Съюз на независимите социалдемократи, се празнува неговата победа.

Босна и Херцеговина, която е бивша република от Югославската федерация, разделена на сръбска и хърватско-мюсюлманска част след края на войната от 1992 до 1995 г., остава една от най-бедните страни в Европа. Ето и някои данни за балканската страна, според АФП:

Географско положение: 51 000 кв. км. (51% за хърватско-мюсюлманската част, 49% за Република Сръбска). На север и запад граничи с Хърватия, на изток със Сърбия и Черна гора.

Столица: Сараево, днес населена почти изцяло с мюсюлмани.

Население: 3,8 милиона. 40% мюсюлмани, 31% сърби (православни), около 10% хървати (католици).

История: През 1945 г. Босна и Херцеговина става една от шестте републики в Югославската федерация, създадена от Тито. Обявяването на независимостта й през 1992 г. става причина за 3,5-годишна война между мюсюлмани, сърби и хървати, отнела живота на близо 100 000 души и оставила 2,2 милиона без дом. Дейтънското мирно споразумение, сключено през ноември 1995 г., създава държава от две части – Хърватско-мюсюлманска федерация и Република Сръбска.

Политически институции: Хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска разполагат с голяма автономия и са свързани със слабо централно правителство. Всяка има президент, правителство и парламент. Тристранно президентство, включващо представители на мюсюлманската, сръбската и хърватската общност, се сменя на всеки осем месеца. Върховен представител на международната общност, разполагащ с широки изпълнителни правомощия, отговаря за прилагането на гражданската част от споразумението. През 2008 г. Босна подписа Споразумение за стабилизиране и асоцииране, първа стъпка по пътя й към членство в ЕС.

Икономика: Една от най-бедните страни в Европа. БВП нарасна с 1,6% през 2013 г.

Безработица: 27,5% по данни на Националния статистически институт.

Отбрана: През 2004 г. НАТО отстъпи място на ЕС (ЕУФОР, разполагаща в момента с около 600 членове) да осигурява сигурността в страната. От 2006 г. Босна разполага с единна армия, наброяваща 10 000 военни.

През февруари страната бе разтърсена от протести срещу бедността и безпрецедентната от края на войната корупция.

Освен икономическите проблеми, пред които е изправена, Босна е на опашката на Балканите по отношение сближаване с Евросъюза заради постоянните междуетнически и политикански крамоли.

Въпреки натиска на международната общност никаква важна реформа, за каквато настоява Брюксел, напоследък не е извършена.

ЕС иска по-специално от Босна да ревизира конституцията, определена през 2009 от Европейския съд за правата на човека като дискриминационна спрямо еврейското и ромското малцинство. Брюксел постави това като условие преди страната да може да поиска официално статут на кандидатка за присъединяване.

Във вътрешен план основният проблем е отказът на сърбите да приемат укрепването на институциите на централната държава, за което настояват мюсюлманите.

Както всеки четири години с наближаване на изборите сръбските националисти отправят заплахи за отделянето на Република Сръбска.

Очаквам тези избори да потвърдят стабилността на Република Сръбска, която още ще укрепне през следващите четири години, заяви след като пусна бюлетината си досегашният председател на сръбската общност Милорад Додик, който изглежда започва втори мандат. Целта на моята политика е да превърна нашата общност в държава, повтаряше той по време на предизборната кампания.

От своя страна мюсюлманският националистически лидер Бакир Изетбегович, който се бори за втори мандат в колективното председателство на Босна, се надява, че народът ще избере екип от зрели ръководители … способни да изведат страната от сегашната безизходица, в която са изпаднали интеграцията с ЕС и НАТО, както и реформите, и които ще положат усилия да преодолеят икономическия застой.

Според социолога Иван Сиякович тези реплики представляват отработена вече формула пред избирателите и манипулация, която изглежда още веднъж води националистите на власт, която върви в различни посоки. /БГНЕС