Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
– Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Плевнелиев, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали – станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри – ядене пиене, минала срещата…
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия – не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри – всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
– Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана – за литургията на Папата.
Така и станало – отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
– Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
– Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
– Добре… че си приятел с Плевнелиев го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава – как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
– Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?