Всеки, който обича алкохола има своя любима напитка. А колко знаете за избраната напитка в бара? Ето няколко интересни факта за популярните напитки, които може би ще изберете следващия път, когато пиете с приятели.
Бърбън е вид американско уиски. Представлява дестилиран алкохол, направен предимно от царевица. Името му се свързва с първоначалният му географски произход — община Бърбън, щата Кентъки. Този вид уиски се произвежда от 18-ти век. През 1964 г. американският конгрес призна тази напитка като „отличителен продукт на Съединените Щати“. Въпреки това, Кентъки никога не е бил най-големият производител на бърбън в света.
Бърбън трябва да бъде направен от пшенична смес, която е с най-малко 51% съдържание на царевица.
Бърбън трябва да се дестилира до не повече от 80% алкохолно съдържание на обем.
Бърбън трябва да бъде 100% естествен (нищо друго освен вода да не е добавено към сместа).
Бърбън трябва да отлежава в опушени дъбови бъчви.
Бърбън не може да се налива в разфасовки за консумация при по-високо от 62,5% алкохолно съдържание на обем.
Бърбън, който отговаря на горните изисквания и е на възраст най-малко две години (т.е. преди наливане в разфасовки за консумация е отлежавал поне две години), може (но не е задължително) да се нарича „Straight Bourbon“.
Бърбън, който е отлежавал по-малко от четири години, трябва да бъде означен с продължителността на стареене.
Думата „ракия“ идва от холандския дума „brandewijn“, което в превод означава „изгоряло вино“. Брендито всъщност се прави чрез дестилиране на вино. или ферментирал сок от други плодове – ябълки, круши, череши, сливи, кайсии и т.н. Така се получават плодови брендита – Cherry, plum, apricot brandy и др.
бренди във вида, в който напитката е известна в наши дни, се появява през XII век във френската област Арманяк, а широка употреба и популярност получава през XIV век. За пръв път дестилацията на вино е описана през 1285 г. от папския лекар Арно дьо Вилньов.
Първоначално дестилацията на виното е способ за неговото съхранение и улеснение на търговците при превоза. Преди употреба в брендито трябвало да се добави вода, която била извлечена в процеса на дестилация. Впоследствие се оказва, че след съхранение в дървени бъчви получената напитка става по добра от виното, от което е била получена.
Въпреки, че е произведен много преди прохибицията (сухия режим в САЩ), този алкохол е станал популярен в страната точно в този период. Това се дължи на факта, че може да се направи лесно и за малко пари, затова често може да се намери домашен джин в незаконните барове.Алкохолното съдържание е около 40°. Произвежда се естествен и изкуствен джин. Естественият се произвежда от дестилат на ферментирали зърнени храни. Ароматът на хвойна се придобива от добавените смлени хвойнови плодове. Първоначално започва да се произвежда в Нидерландия през 17 век. Неговото създаване често се приписва на лекаря Франциск Силвиус. На холандски хвойната се нарича „genever“, откъдето идва и названието на напитката. В град Хаселт, Белгия е разположен Национален музей на джина.
Фризьорите през 1800-те години вярвали, че ромът може да направи косата чиста и здрава и посъветвали своите клиенти да правят процедури с ром.
С цел да установят дали рома, който купували бил разреден, моряците поставяли барут и се опитвали да го запалят. Ако не се запали, това означавало, че им е продаден разреден ром.Ромът е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика меласа и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. Бистрият дестилат обикновено се налива да „старее“ в бъчви от дъбова или друга дървесина. Допълнително, по-тъмен цвят ромът може да получи с прибавянето на карамел.
Оригиналната текила никога не е съдържала червей, каквото е общото мнение. Това започнало интензивно да се прави през 40-те, като маркетингов ход.Текилата е мексиканска спиртна напитка, дестилирана от ферментирал сок, извлечен от сърцевината на синьо агаве – растение, което се отглежда в района на гр. Текила, намиращ се на 40 км. западно от Гуадалахара, щата Халиско в Мексико. Напитката носи името на града, където текила се произвежда повече от 200 г. На местния език нахуатл “tequila” означава вулкан.
Названието произлиза от думата „вода“, a се превежда като „малко вода“.
Първата държава, която приема водката за своя национална напитка е Полша, която е първата държава, която започна да изнася тази отвара.
Водката е най-популярната алкохола напитка в света – повече от 4,4 милиарда литра водка се консумира годишно. Само в Русия един човек средно пие 13,9 литра водка за една година. Водка се прави от ръж, пшеница, ечемик или картофи, и се разрежда с вода и филтрира.
В Русия водката се появила в края на 14 век. Петър Велики изобретил „перцовката“, като гарнирал питието си с червена люта чушка. През 1930 г. фамилия Смирнови пристигнали в САЩ с оригиналната рецепта и Америка открила мекия спирт с етикета „Smirnoff“.
По време на прохибицията, забраната на правителството на САЩ не включвала консумация на уиски, което предписвали лекарите и се продавало в аптеките. Това е причината, поради която фармацевтичната фирма Walgreens е имала огромен ръст на пазара – за по-малко от седем години аптеките на фирмата от 20 са станали 400.
Историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия. Първото писмено сведение датира от 1172. Няма точни данни кога е пренесено в Шотландия – първият писмен източник сочи 1494. До 1950 година всичките производители на малцово уиски са осъществявали целия процес на производство във фабриките си. В днешно време първият цикъл – производството на малца, се извършва предимно от външни компании.