Вредят ли нобеловите награди на научните изследвания?

Нобеловата седмица е в разгара си, а на 10 декември на победителя във всяка категория ще бъдат прехвърлени по 900 000 евро.

Освен парите, победителят получава слава и медийно внимание, като всеки иска да разбере какво има да каже един Нобелов лауреат по материята, която изследва.

„Такава неочаквана слава няма никакви последствия при лауреатите за литература или за мир, защото ние сме свикнали да чуваме писатели или политиците в такава позиция. Все пак, това е притеснително и дразнещо за учените, пише Le Figaro.

Проблемът според тях е, че когато учен говори по телевизията, той спира да работи в лабораторията, а това директно означава по-малко изследвания. Това вече го доказаха двама икономисти носители на Филдсов медал. Наградата се присъжда един път на 4 години на математици под 40 години.

Заключението на френския Le Figaro е: „Производителността на спечелилите наградите Филдс значително намалява след получаване на отличията, докато при техните нещастни съперници производителността се увеличава през следващите 20 години „.

George Borjas от Харвард и Kirk Doran от Нотер Дам признават, че наградите по физика и икономика вероятно имат повече полза, защото увеличават финансирането на изслаедваният, тъй като при математиката всичко, което ти трябва, е лист и хартия. Друга добра страна, която те посочват при Нобеловите награди е, че те обикновено се присъждат на учени, които вече са в сериозни години, от 55 нагоре.