Ървин Уелш: Не виждам как Великобритания ще продължи да се държи цяла

Ървин Уелш е роден през 1958 г. в Единбург. Син е на пристанищен работник и келнерка. Стана известен през 1993 г. с романа си „Трейнспотинг” с герой – хероинозависим наркоман.

За славата му допринесе и едноименният филм на Дани Бойл.

Писателят беше сред най-активните поддръжници на отделянето на Шотландия от Великобритания. В интервю за „Шпигел” той обяснява защо. Публикуваме разговора със съкращения от лира.бг.

Живеете между Чикаго и Маями. Защо се вълнувате толкова от референдума за независимостта на Шотландия?

– Израснах в Шотландия, приятелите и семейството ми са там, затова естествено ставащото там ме засяга. Би било нелоялно да не се интересувам какво става с народа ми.

Омразата Ви към британските политици обаче звучи така, сякаш чувствата Ви са насочени към тях, а не става дума само за Шотландия. Кампанията Ви да се гласува с „да” за независимостта не е ли удар срещу торите в Лондон, които по времето на Маргарет Тачър бяха особено сурови със Шотландия?
– Двете неща вървят заедно. Шотландия си има своя правна и образователна система, своя религия и управление и от края на 90-те се развива като минидържава във Великобритания.
Великобритания беше една импералистическа конструкция, която се крепеше на два стълба – индустрия и империя. Това обаче е в миналото. След Втората световна война, когато беше приета националната здравна система, за кратко страната беше социалдемократическа. Но и това е в миналото. Само Шотландия остана в Обединеното кралство.
Великобритания е централизирана държава с централизирана икономика. Всичко тече към Лондон в тази социална държава за супербогатите, която прогони кореняците лондончани от града им, за да го продаде скъпо на арабски и руски олигарси. Всичко това се случва на гърба на обикновените хора. Икономиката там функционира по съвсем различен начин от останалата част на държавата. Намираме се пред края на Съюза, управляван от политици кариеристи.

Няма ли и нотка на отмъщение към уестминстърския елит?
– Зад кампанията за независимост стои апел за повече демокрация. Обединеното кралство се превърна в държава на елитите и обогатява само тях. И дори победата на „не”-то на референдума не променя факта, че Великобритания е свършена. Против независимостта са хора над 65 години. Останалите поколения виждат какво постига нашият парламент дори в тази му миниатюрна форма и затова са за независима държава.

Какво Ви кара да вярвате, че в една независима Шотландия няма да се повтори случаят с политическата каста?
– В по-малките демокрации политиците се намират много по-близо до корените и до избирателите си. Историята ни учи, че елити винаги се развиват. Но демокрацията се нуждае от стабилни демократични институции, добра конституция, силни закони и липса на йерархична система, като уестминстърската, където постовете се наследяват.

Алтернативата на независимостта е повече права и пакет от милиарди лири помощ за шотландците, както и данъчни облекчения.
– Това обаче ще засегне множество англичани, които ще кажат: Откъде накъде повече за шотландците? Самите шотландци на следващите избори ще гласуват за кандидати, които са за независимостта. Затова не виждам как тази конструкция ще продължи да се държи цяла.