Ирен Филева
Ако беше жив Алеко, щеше да напише до падението и назад, по действителен случай от българската журналистика.
Лицето Владимир Танев, с агентурно име Спасов опитва да създаде скандал с характерния му прийом – нагла лъжа. Въпросният, представящ се за колега лично ми звъня по телефона днес и проведохме разговор по отношение на акцията му в защита на Петър Волгин.
Следва да отбележа, че никога не съм притежавала негов номер до днес. Каза, че моят номер му го е дал бившият генерален директор на БНР Валери Тодоров. И още, че правят подписка, но аз му отговорих, че нито аз ще се включа в нея, нито синдикат „Свободно слово”.
Обясних му още, че ние имаме специална декларация и че тя не е в подкрепа конкретно на Волгин, а се отнася до начините, по които се извършват промените в БНР – без никаква публичност и „на тъмно”.
Тя е в отговор на въпроса от Гражданското сдружение за честни избори /ГИСДИ/ до ръководството на БНР, подписан от професор Михаил Мирчев и Катя Михайлова, чието копие официално получих вчера.
Случаят си има предистория. На 9 септември Владимир Танев, Иван Обретенов и проф. Людмил Георгиев обявиха протест пред БНР.
В обявения час видях с очите си само тримата пред бариерата.
Документът не е таен. Видно е, че той е пратен и до СЕМ и затова не предполагах, че Танев/Спасов ще го публикува. На въпроса имам ли Фейсбук профил уточних, че имам но за него съм невидима, тъй като доста отдавна съм го блокирала.
В заключение категорично заявявам, че синдикат „Свободно слово” не може да има общи действия с хора като Владимир Танев, защото не представляват никого, освен себе си. Но категорично възразявам срещу партизанските им набези. И е добре бивши и настоящи журналисти, както и бивши и настоящи генерални директори да прочетат бавно и внимателно Етичния кодекс.