На един черпак разстояние
Ричард Морей е американски писател. Преди да започне да пише е бил журналист за „Форбс“. Сред журналистическите му успехи са интервютата с Тони Блеър, Луис Инасио Лула да Силва и Вацлав Клаус.
Най-известната му книга е „На един черпак разстояние“ – негов дебют. Романът е публикуван на английски през 2010 г., но става още по-популярен след неговото филмиране. На български „На един черпак разстояние“ ще излезе до дни, а лентата вече се върти по столичните киносалони. Друга известна негова творба е „Buddhaland Brooklyn“. Представяме ви интервю с Морей пред leitesculinaria.com.
Вие описвате изключително достоверно живота на имигранта в „На един черпак разстояние“. Особено внимание отделяте на храната.
– Едно от първите неща, за които се сеща човек, който страда от носталгия, е домашната кухня. Когато отидеш в чужбина, през първите месеци всичко за теб е едно голямо приключения. След време обаче си даваш сметка, че храната много ти липсва.
Но главният герой Хасан прави точно обратното. Той се влюбва във френската кухня, нали?
– Да, но има един момент от неговото детство в Мумбай, когато неговата майка го води във френски ресторант. Хасан се опитва постоянно да пресъздаде онази обстановка от обяда с майка си. Това е ярък спомен за него. Неговият кулинарен път е съпротива, но и лична история.
Мадам Малъри е силен персонаж. Базирана ли е на реална личност, която познавате?
– Мадам Малъри е базирана на моята баба, която беше истинска оса. Тя беше впечатляващ човек, с много високи стандарти и не прощаваше на другите, които не покриваха невъзможните й очаквания. Но тя имаше и спиритуална страна, която я размекна с времето. Мадам Малъри е базирана и на онези стари и сърдити възрастни швейцарки, като нашата хазайка в Цюрих, която помня от детството си.
Готвихте ли повече, докато работихте по тази книга? А дали си позволявахте кулинарни изкушения?
– Не ми се налага. Храната така или иначе ме е обсебила. Но аз търсих специална информация – точно тази в книгата, която хората си мислят, че съм си измислил. Като например това, че никога не се мие кефал на чешмата. Използва се гъба, предназначена за риба, за да не се отмие характерния аромат и вкус.
Но сте прекарали време в някои от най-знаменитите кухни в Индия, Лондон, Ню Йорк. Не сготвихте ли нещо?
– Бях с нагласата на репортер и присъствах там само няколко часа. С изключение на „The Sugar Club“. Там беше единственото място, където готвих. Докато живях в Лондон, един приятел ме покани на лов на бели яребици в Исландия. Отидох и именно в Исландия видях как се приготвя онова коледно ястие, което съм описал в „На един черпак разстояние“. Взех дузина яребици с мен на връщане. Това си е чиста контрабанда. Донесох ги в „The Sugar Club“ и там направихме въпросното ястие.
Кои са любимите ви ястия?
– Любимите са тези от моето детство. С времето научавам все повече, но все пак любимите ми гозби са тези от детството ми. Португалската кухня е сред най-подценяваните в света. Тя е далеч по сложна от испанската. Прадядо ми имаше ресторант в Лисабон.
Готвите ли у дома?
– Аз съм типичен мъж. Фукам се, когато имам гости, но през останалото време жена ми върши тежката работа.
Какво представлява писателския ви процес?
– Аз съм винаги на пътешествие в търсене на дома и артистичното удовлетворение. Едновременно седя в стаята си във Филаделфия, но и съм на пазара във Франция, където си избирам зеленчуци. Това е най-голямото удоволствие от писането на художествена проза. Можеш да бъдеш на няколко места едновременно.
