Валери Петров е приет във ВМА

Големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров е приет във Военномедицинска академия в столицата.

94-годишният акад. Петров е в тежко състояние след прекаран инсулт, научи БГНЕС от лекари в академията.

Акад. Петров е приведен в болницата в София в петък, 22 август, от варненската ВМА. В момента се намира в интензивното отделение.

–––-

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин. Заедно с Христо Ганев, Анжел Вагенщайн и покойният отдавна театровед Гочо Гочев отказват да заклеймят Солженицин и Борис Пастернак на събрание на СБП. Автор е на прекрасни стихотворения, между които посветеното на самозапалелия се в Прага Ян Палах през 1968 г. Сценарист на едни от най-забележителните български филми.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН. Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир. /БГНЕС