Пиесите на Шекспир може да помагат на хора с аутизъм

Специална адаптация на “Бурята” показва как хора с аутизъм могат да се бъдат увлечени в ритъма на шекспировите пиеси, пише New Scientist.

За съжаление драмата не би могла да бъде лечение на хората с аутизъм и произведенията на Уилям Шекспир нямат такива претенции. Дълбочината и силата на пиесите му обаче може да помогне на хората с аутизъм да съпреживеят изразяването на емоции, което е трудно при аутизма. Такава е целта на новата версия на “Бурята”, адаптирана за деца и млади хора с аутизъм от Кели Хънтър, актриса от Кралската шекспирова компания.
Новаторският метод на Хънтър разчита на ямбичния пентаметър – ритъмът, който Уилям Шекспир използва в стиховете си. Тя работи в партньорство с проекта “Шекспир и аутизъм” в Университета на американския щат Охайо, като пиесата е копродукция между двете институции.

Адаптацията събира публиката и актьорите в кръг около центъра на сцената, който пресъздава острова от шескпировата пиеса. Изпълнението се подпомага от успокояващи упражнения, които използват сходството в ритъма на сърцето и ямбичния пентаметър. В началото на постановката, например, всички потуват гърдите си в ритъма на сърцето, изпявайки на срички поздрава “здра-вей” (“Hel-lo”) Пиесата съдържа игри, като тази да “хвърлиш” погледи, които другите трябва да “уловят” или пък влючващи емоционално заредени взаимодействия от пиесата.

Хънтър обяснява, че Шекспир изследва как “използваме очите и съзнанието си, за да намерим мотивация и любов” и затова тя използва тези умения в игрите. По думите й героите му са склонни да се учат на самоизразяване. В “Бурята” Калибан персонифицира гнева, а отношението на Фердинанд към Миранда е един от най-ярките изрази на силна любов в литературата.

Изследователите от Университета на Охайо са направили оценка на метода и според тях участниците показват подобрения по отношение на социалните функции и езиковите умения в сравнение с младите хора, които са в листата на чакащите да се включат в проекта.

С Агенция Фокус