„Айран няма за пиене, селото не изтрезнява“

Всеки е чувал десетки пословици и поговорки. Който се учи, той ще сполучи. Който нож вади, от нож умира. Бързата работа срам за майстора. Седем пъти мери, един път режи. Поговорките са един вид клишета. А защо да не „разчупим клишетата“?

Сайтът Не!поговорки (nepogovorki.com) прави това – всяка непоговорка е съставена от частите на две истински поговорки. Така например от „Който нож вади, от нож умира“ и „Който плаща, той поръчва музиката“ се получава „Който нож вади, той поръчва музиката“. Което случайно е валидно за началото на българския преход, за който период обаче поговорки нямаме.

Някои от получените така поговорки пък имат политически подтекст („Ако няма ум е червена“, „Ум царува, лошият човек никога“), някои социално-битов („Айран няма за пиене, селото не изтрезнява“, „Работата не грози човека, но сиренето е с пари“, „В механата бил за добро“, „Чаша пълна, ама в главата няма“, „Приятел в нужда и ритнал топа“), а други са просто сюреалистични („Една птичка циганин надлъгва“, „Котка по гърб си изкарва хляба“)

Цел, разбира се, няма. Освен загуба на работно време, може би. Но малко смях в работно време никога не е излишен.