В долината спринтьорите водят своите отборите на „Tour de France“, но когато започнат планинските етапи велосипедистите с по-големи мускули отиват на заден план и на чели излизат по жилавите колоездачи. Защо така?
Въпреки че повече мускули означава повече сила за завъртане на педалите, това не е вярно, когато в уравнението се добави и наклон. Според Паоло Менаспа, психолог и треньор по колоездене от Австралийския институт на спорта, ключов фактор е ИТМ (индекс на телесна маса).
Менаспа обяснява, че единствената обща черта при велосипедисти катерачи (за планинските състезания) е 20 ИТМ, докато при спринтьорите ИТМ се движи около 22 – 23. С други думи спринтьорите имат повече от необходимата телесна маса и често заради повечето мускули, които имат могат да си позволят спринта.
Както мускулите са важни за спринта, така ниското ИТМ е важно за катерене.
„На равен път основната съпротивителна сила е аеродинамичното съпротивление, така че колкото повече сила се използва, толкова по-лесно ще бъде преодоляно аеродинамичното съпротивление и толкова по-бързо ще се движи колоездачът. Колкото по-голям мускул, толкова по-голяма максималната сила, която колоездачът може да произведе. Това не трябва да означава устойчива енергия. Това прави големите мускули по-добри в кратки изблици, което е чудесно за спринт.
В момента, когато ще започне да се увеличава наклонът с 5 или повече процента, тогава гравитацията става главният противник, а големия мускул се превръщат в пречка „, обяснява треньорът и професор във Великобританската федерация по колоездене Анди Къркланд, според който мускулът не може да произвежда достатъчно сила, за да компенсира неговото теглото при повишена гравитация.
Това, пък са най-добрите колела на тура тази година.
С BBC