Скандалната ватиканска банка
Основана е през 1942-ра, официалното й име е „Институтът за религиозни дейности“ (IOR) и не дават кредити, уникални са с това, че са единствените, които имат банкомати на латински език.
Списание Форин Полиси коментира, че IOR функционира много повече като офшорна институция за съхранение на фондове, отколкото като типична банка (през 2012-та, те напълно изтриват треминът „банка“ от името си ). „Il Sole 24 Ore“, италиански финансов вестник пише, че по-голямата част от капитала на банката от 8 милиарда евро се влага в пазарите с валути и облигации и много, много злато.
През 1982-ра IOR е свързана с фалирането на Банка Амброзиана, която с подкрепата на Ватикана даде заеми в размер на 1,2 милиарда долара, а резултатът е обесен председател на мост в Лондон. Ватикана никога не призна, че са направили грешка, но две години по-късно изплати 240 милиона долара на кредиторите.
Когато Йоан Павел I става папа през 1978 г., той е информиран за данните за злоупотреба в Банка Ватикана и инструктира кардинал Жан Вилот (папски държавен секретар и глава на Папската курия) да разследва подробно случая. Папа Йоан Павел I умира само след 33 дни управление, което води до твърдения, че е бил убит след като е разкрил скандал. О
Историята на потайност и незачитането на основните стандарти срещу прането на пари банката прекъсва към края на 2010 г., когато трябва да получи сертификат от Financial Action Task Force, световен орган за борба срещу прането на пари и трябва да приведе в съответствие с правилата на ЕС срещу прането на пари.
Преди да направи това, през септември 2010 г., италианското правителство блокира имоти от 23 милиона долара, като част от разследването за пране на пари.
Няколко книги излезли през 1990-те изказват сериозна критика относно връзките на Банка Ватикана с десни правителства и особено с колаборационисткия режим на независимата държава Хърватия. Те предизвикват първоначална защитна враждебност и полемика. Полемиката се концентрира върху заключенията изведени от документацията, а не самите документи.
Според доклад от 1998 г. издаден от Американския държавен департамент, нацисткото харватско богатство е било незаконно прехвърлено в Банка Ватикана и други банки след края на Втората световна война. За своята част Ватиканът неведнъж отрича всякакво францисканско участие в престъпленията на Усташи или за изчезването на хърватското богатство и все още отказва да отвори военновременните си архиви за подкрепи твърденията си.
През 2012-та Държавния департамента на САЩ обявява Ватикана, като една от държавите, в които се перат пари. Банката също така отказва да даде отчет на JP Morgan Chase, като в продължение на 18 месеца, 1,8 милиарда евро влизат и излизат от една сметка. През юли 2012-та одит показа, че банката не спазва 7 от 16-те препоръки срещу прането на пари.
Разсекретеният през 1997 г. доклад от 1946 г. на Емерсон Бигълоу от щатската хазна, цитира “достоверен източник в Италия”, който алармира своя началник, че хърватските официални власти са изпратили 350 млн. конфискувани швейцарски франка до Банка Ватикана за “съхранение”. По пътя около 150 млн. швейцарски франка са очевидно прибрани от британските власти на границата между Австрия и Швейцария, което изважда наяве тайния трансфер. “Няма реална база за този доклад”, казва ватиканският говорител Йоаким Нваро-Валс, пише списание Тайм.
След обявяването на скандалите през 2010 г. тогавашният папа въвежда ФИА (Financial Information Authority), чиято цел е да следи за прилагането и мониторинга на стандартите срещу прането на пари. Когато Франциск бе избран за нов папа, едно от първите неща, които направи, бе да поиска оставката на всички членове на ФИА, чийто мандат за наблюдение на финансовите работи на Ватикана трябваше да продължи до 2016-та.
В момента начело на ФИА е Хуан Сарате, който е най-известен със запора на тайните сметки на северно-корейското правителство и сътрудничеството с британските власти при въвеждането на нови начини за санкциониране на режими и терористични групи.
