Сунитските въоръжени групировки продължават победоносното си шествие по страната. Екстремистите превземат нови и нови стратегически обекти. Сред последните е една от големите иракски авиационни бази, както и няколко нефтени полета. Съгласно данни на иракски медии, за едно денонощие там се произвеждат близо 28000 барела. Военните на свой ред започват активна подготовка за отбрана на град Хадит (на 240 километра западно от Багдад), където се намира една голяма ВЕЦ. Ако екстремистите я превземат, те сериозно ще нарушат електроснабдяването на много региони.
В помощ на силите за сигурност, както стана известно в сряда, пристигнаха 130 военни експерти от САЩ. Общо, както на 19 юни обяви президентът Барак Обама, САЩ ще изпратят за Ирак до 300 военни съветници. Предстои им, по-специално, да създадат съвместни операционни центрове в Багдад и северен Ирак за размяна на разузнавателни сведения и координация на действията против екстремистите. Междувременно експертите се съмняват, че това ще спомогне за прелом на положението в полза на официален Багдад, казва руският посланик Андрей Бакланов:
– Преди това ставаше дума за възможност от разкол в арабските страни. А тук се вижда не само че разкол, но и за първи път перспективата от преразпределяне. Това е начало на един нов етап на трансформирането на Близкия Изток. Позицията на Русия е в уважението на традиционните граници – иначе конфликтът ще се разлее из целия регион. Ръководството на Ирак се опитва да прави нещо. А ние ще се стремим да оказваме определено съдействие за политическо решение на назрелите проблеми.
В това време министър-председателят на Ирак Нури ал-Малики отклони призивите на редица западни страни и опозицията за формиране на временно „правителство на националното спасение“. Той каза, че тази идея е сходна с един антиконституционен преврат. Вместо това той призова политическите сили на Ирак да сплотят редиците си пред лицето на нарастващата заплаха от страна на сунитските терористични групировки. Ал-Малики изтъква, че „бунтът против конституцията“ е по-голяма опасност, отколкото самите екстремисти. По този начин, официален Багдад фактически изключва възможността от национално помирение, като предпочита война „до победен край“.