Гледайте не най-богатия 1%, а най-богатия 0.01%
Владимир Каролев, http://karolev.com/
От няколко години, всички пръсти сочат към най-богатия 1% хора, като източник на всичко зло. Тъй като масовият избирател иска изкупление и виновник за кризата, политиците се втурнаха да вдигат данъци, за да направят най-богатите хора по-малко богати. Леви политики се сипят отвсякъде – край на данъчни облекчения, данъци богатство, данъци лукс, централни банки печатят пари като луди, за да помогнат на бедните и средната класа, държавни заеми се взимат „на килограм“ и раздават на два килограма. Нобелови лауреати пишат книги за това колко е лошо неравенството и оправдават всички от гореспоменатите политики. Ефектите? Не такива, каквито очаквате. И не е 1% най-богати проблемът.
Нека погледнем какво се случва вътре в самия 1%:
Графиката показва, че благосъстоянието на всички групи в единия процент най-богати остава сравнително стабилно, с изключение на наистина най-най-най богатите от единия процент на единия процент – 0.01%. И то тяхното богатство започва да расте експлозивно след 1995, когато започва великият монетарен експеримент на 21-ви век и Клинтън дава зелена светлина на квази-държавните банки (Фани, Фреди и другите) да превърнат ипотечния пазар в социална програма. Разбира се, всичко това в името на бедните. Но явно не съвсем 🙂
Нека разбием още повече статистиката и видим какъв е произходът на това нечувано благополучие на най-най-най-богатите, възползвали се от такива политики, провеждани от държавата в името на бедните.
На тази графика виждаме делът на най-най-най-богатите от съвкупния доход включвайки и изключвайки доходите им от капиталовите пазари. Чудесно се вижда как интервенциите на държавата, особено чрез монетарната политика, след определени кризи водят до надуването на поредния балон на капиталовите пазари, който се „яха“ от най-най-най-богатите. И въпреки че те явно не са особено умели в предугаждането на спукването на тези балони и излизането от съответните инвестиции преди да се е спукал балонът, приятелите им политици винаги се намесват с поредната спасителна схема за бедните, след колапса. Разбира се, покрай бедните, особено добре се спасяват и най-най-най-богатите.
И така – не гледайте най-богатия 1%. Гледайте най-най-най-богатия 0.01%. Това в САЩ са 16 000 семейства, повечето от тях със супер дебели политически връзки. Които се капитализират непрекъснато, за да произвеждат леви политики за спасяване на бедните, които, обаче, спасяват и обогатяват предимно най-богатите. И в момента изживяваме поредния такъв период. И ако горното не ви харесва – просто спрете да подкрепяте всякакви държавни намеси, без значение политиците в името на кого ги правят – нека всеки, бил той беден или богат, носи отговорността за действията си и когато фалира – да фалира, а когато инвестира нещо – да го прави без политически бонуси (били те през парична фискална или данъчна политика), на гърба на останалите хора. Защото проблемът не е, че богатите стават богати. Напротив. Проблемът е, че напоследък твърде много супер богати стават все по-богати, тъй като държавата надува балони, от които те се възползват и дори след това ги спасява, след като се спукат.
