Плашилото „Турция“
Един кратък коментар на Елена Владимирова, зад който заставам на 100%.
Чета новина, че съдът на ЕС за пореден път е потвърдил визовия режим за турски граждани и от коментарите отдолу ме втриса. Ще строим стени, трябва да изолираме Турция, трябва ни външна граница на ЕС, все едни такива ‘вдъхновени’ идеи, породени предимно от криворазбран патриотизъм.
И за пореден път си мисля колко ограничен и късопаметен е нашият народец, отгоре на това с ампутирано усещане за ирония. Големите ни приеха в клуба си (незаслужено) и сега се тупаме по коремите. Cъбираме подписки срещу приемането на Турция в ЕC и едновременно се възмущаваме, че партии във Великобритания печелят политически точки като ни използват да си плашат избирателите с вълната от гладни емигранти.
Cпомням си какво е да се редиш за виза, за да мръднеш до Виена; какво е да се чувстваш втора категория човек, защото не можеш да пътуваш свободно. Влизането в мечтания Европейски съюз не ни донесе европейско съществуване, но ни осигури поне това – евтини полети до множество европейски дестинации, докъдето можем да стигнем само с лична карта. Сега, гледайки отвисоко, надигаме глас за да откажем тези права на други хора.
Това, което не очаквах да видя в Истанбул, и което ме накара да се чувствам у дома си, беше реакцията на хората като разбираха откъде сме. Ние не сме туристи, ние сме ‘комшу’. Всички бяха отзивчиви, езикова бариера нямаше, говорихме на българо-турско-английски, и ни черпеха с чай.
В разговорите ни с хората, всички искаха да знаят едно – как е в Европейския съюз. Беше ми трудно да обясня, че при нас нищо не се е променило, дори корупцията се е увеличила, защото има повече за крадене. Казвах им: ‘При вас е страхотно, градът ви е приказен и огромен, пътищата ви са хубави’. Отговорът винаги беше един и същ ‘Не можем да пътуваме в Европа’.
Желанията бяха много простички: “Искам да разгледам”, “Искам да мога да ходя на мачове”, “Искам да ходя да си пазарувам от магазините там”. Все елементарни неща, които ние вече приемаме за даденост, стига да имаме възможност.
Истанбул не е Турция, Ердоган е тиранин, ценностите са различни – чух всякакви доводи в защита на решението на съда на ЕС. Ето ги и моите против.
Турция е растяща икономика с многобройно, младо население, което предпочита да гледа на запад, отколкото на изток. Ако ЕС им обърне гръб и ги изолира, толкова по-зле за съюза. За всички ни е по-добре да има една светска, модерно мислеща Турция. А колко по-лесно би било това, ако за тези млади хора, готови да налеят пари в сгъбясаната европейска икономика, нямаше такива строги ограничения за движение из ЕС.
България трябва да промени нагласата си към Турция и да спре да я ползва за плашило. Турция има огромен пазар и възможности, както и много работливи и предприемчиви хора. Културна бариера няма, само бариерата в главите ни, насаждана от определени хора за политическа облага.
