Огюст Роден в София (галерия)
На 29 май в Националната художествена галерия беше открита изложбата „Метаморфози“ на Огюст Роден. Сред експонатите е и прочутият „Мислител“
Две години усилия на Френското посолство и на българското Министерство на културата е коствало организацията на изложбата в София. Стойността на тази изложба е около 170 000 евро, но от музея на Роден в Париж предоставят всичките творби напълно безплатно, специално за българската публика.
Изложени са 80 скулптори от гипс и бронз и 20 рисунки. Изложбата ще остане в София до 14 септември.
Опаковането и пренасянето на творбите е било трудна работа. В Париж са били поставени в каси, дълги 5 метра, и всяка една от тях е била подредена на строго определено място в огромните камиони. „Повечето от творбите са от гипс, но има и бронзови оригинали с подписа на автора. Гипсът е много крехък материал, затова сме оградили експонатите със стъклени витрини. Сред експонатите са „Мислителят“ в голям формат от патиниран гипс, огромната по обем 500-килограмова „Крачещ мъж“, фигури от „Портите на ада“, от които тръгват повечето от работите на твореца. Изложбата позволява да се обхване цялостното творчество на артиста.
Франсоа́ Огю́ст Рене́ Роде́н (1840-1917) е един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство.
Първоначално „Мислител“ е носила наименованието “ Поетът“ и е била част от Музея на декоративните изкуства, Париж. Началната идея е била статуята да бъде поставена близо до входната врата. Роден, вдъхновен от “Божествената комедия“ на Данте е нарекъл вратите на музея “Портите към ада“. Всяко едно от изложените произведения на изкуството е характеризирало определен персонаж от епическата поема. Замисълът на позиционирането на статуята пред входните врати е целял “Мислителят“ да е олицетворение на Данте, който седи пред “Портите към ада“, обмисляйки своята велика поема. В крайна сметка, умален макет на статуята е разположен на върха на портите, размишляващ върху адските съдби на минаващите отдолу. Скулптурата изобразява гол мъж, тъй като Роден е искал да пресъздаде интелекта и поезията.
