Опасната амнезия

Търговците на “национални” идеали нарекоха себе си „айнзац групе“ – на името на мобилните оперативно-наказателни отряди за екзекуции на неблагонадеждни граждани в нацистка Германия. Регистрирани преди няколко месеца, тези профашистки партии искат забраната на всички други религии в България освен православието. Те са срещу участващата във властта партия ДПС, срещу бежанците от Сирия и ромите… Според тях, държавата отсъства и затова призовават българите да се въоръжават и да бъдат готови за самозащита. Вмъкнати в идеологическата рамка на национализма са също и футболните ултраси, които “воюват” помежду си и се държат като вандали. Това са младежи, които не учат, не работят и са без надежди. Те намират удовлетворение единствено в погромите, като тези над джамиите в София и в Пловдив, в село Катуница и пред Парламента по време на протестите миналата година. Скрити зад благовидната фасада на националните ценности те залагат на крайния национализъм подобно на идейните им събратя от “Десен сектор” в Украйна, чиито членове на 2 май подпалиха живи десетки проруски активисти в Одеса.

Бедността и страхът са главните предпоставки за зараждането на кафявия бацил, който бързо се разпространява не само в България. Световната криза – икономическа, социална и духовна, провокира създаването на популистки партии и движения, чиято идеология е на крачка от ултра-национализма и оттам до неонацизма. Историческата истина се изкривява пред очите на свидетелите на историята, които в така формиралата се обществена памет са сякаш без глас. Далеч не е случаен фактът, че Денят на победата над хитлерофашизма – Девети май, в България официално се отбелязва в сянката на Деня на Европа. В което нямаше да има нищо лошо, ако не беше “дребният” факт, че е сбъркан историческият ред и съответно значимостта на двата празника. Защото без Деня на победата нямаше да има и Ден на Европа.

Напоследък все по-силно смущават безнаказаните прояви на войнстващ краен национализъм. Афиширащи се и необезпокоявани поддръжници на неонацистките идеи у нас са “Национална съпротива”, влялата се в нея забранена в Германия и в Русия “Кръв и чест”, както и бръснатите глави. В увеличаващите се редици на крайнодесните радикали са също Българска национално-радикална партия, както и популистите от Български демократичен форум. За съжаление всички тези уродливи образования не срещат реален отпор от страна на държавата и продължават до подкопават нейните демократични устои. В днешна България не само липсва осъвременен прочит на понятията нацизъм и неофашизъм, нещо по-обезпокояващо – държавата демонстрира опасна амнезия. А е непростимо да се забравя, че България единствена от съюзниците на хитлеристка Германия през януари 1941 г. приема антисемитския Закон за защита на нацията. Тази безпаметност е ужасно опасна. Още повече в социално-икономически условия като днешните. Народът е объркан и разединен, в страната цари безверие и безнадеждност. Това ражда фашизъм.
Гласът на Русия