Досиетата CHR: Книгата Oera Linda – забравената история на един континент
През 1876г в Лондон се появява смущаващ труд – „Книгата Oera Linda”, с подзаглавие „От ръкопис от XIII век“. Бил издаден от едно от най-уважаваните издателства „Тръбнър и Ко“, така че не можело и дума да става за измама. Но ако твърденията в книгата са истина, то античната история трябвало да бъде пренаписана. Оригиналът на книгата бил на Фризийски (Фризия, област в Холандия).
Според книгата, през третото хилядолетие пр.н.е., по времето когато били построени Хеопсовата пирамида и Стоунхендж, в северна Европа имало голям откъснат континент, населяван от високоцивилизована раса, унищожен подобно на легендарната Атлантида. Но доста от неговите обитатели успели да се спасят и да пренесат цивилизацията си на други места, включително в Египет и Крит. В книгата се твърди, че дори легендарния цар Минос е бил от Фризия и че същата древна цивилизация е дала демокрацията на Атина.
Всичко изглеждало нереално и объркващо, че без съмнение немските и холандските учени предположили, че книгата е фалшификат. Но били единодушни – не е съвременен фалшификат, а вероятно е поне на два века. Може би век по-късно, по време на Романтизма, щяло да има по-голяма логика за създаване на този загадъчен труд. През 1860г. в Англия става известна книга с „древна“ келтска поезия, от Осиан, който в последствие се оказал че е Джеймс Макфърсън, но ако Oera Linda е вдъхновена от Макфърсъновия Осиан, защо е била забравена в чекмеджето?
Според въведението, книгата била пазена от семействтво Линден (Линда) от „незапомнени времена“ и била написана с особен шрифт, наподобяващ гръцкия. Започвала с писмо на Лико оера Линда, 803 г.пр.н.е., с което молел сина си да пази книгата „с тяло и душа“. Ръкописът бил наследен през 1848 от някой си С.Овер дьо Линден, а интерес към нея проявил професор Фервийс. Ръкописът, проучен от Фервийс бил „преписан“ през 13в. На хартия от памук и написана с черно мастило без желязо. Професорът разпознал, че е написан на Фризийски.
Д-р О. Отема смята,че книгата описва населението на голям древен остров Атланд, намиращ се на същата ширина на Британските острови, близо до днешна Холандия. Отема смятал, че Атланд е Платоновата Атлантида. Но тъй като Платон казва само, че е „отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар) то Отема може и да е прав.
Според Oera Linda, Атланд имал отличен климат и изобилие от храна. Била мирна и шастлива земя, ръководена от мъдри и много религиозни владетели. Легендарната й основателка била полумитична жена на име Фрая (версия на нордическата лунна богиня Фрея, Frey, означаващо „господар“ . Народът на Атланд почитал един бог – Wr-alda. Фрая имала две сестри – Лида и Финда. Лида било тъмнокожа и от нея произлизала черната раса, а Финда била жълтокожа и „майка“ на жълтите народи, а Фрая – бяла, от която произлизали белите народи. И всичко дотук звучи като легенда, докато книгата не разкрива пред нас исторически събития.
През 2193г.пр.н.е. някаква голяма и ужасяваща история поразила Атланд и той бил залят от морето. Логиката показва, че същата катастрофа трябва да е достигнала и Британските острови, след като са толкова близо. Но ако Атланд е бил равен и на най-плиткото място в Северно море, то това би споходило само него.
Според Платон, Атлантида е била унощожена от голяма катастрофа девет хиляди години по-рано. Но един съвременен авторитет, професор А.Г.Галанопулос твърди, че всички цифри свързани с Атлантида, са били преувеличени десет пъти в сравнение с действителните. Така вместо 9000 години, те са 900. Това се свързва с времето, в което е имало експлозия на вулкана в Санторини (на север от Крит), който е унищожил голяма част от Средиземноморието, с което професорът твърди, че именно о-в Санторини е бил Атлантида. Но това противоречи на твърденията на Платон, следователно Атланд е по-конкурентният кандидат.
Друга причина за пренебрежение на книгата, били странните и непознати имена в книгата. По този начин наподобява „Оашпе“ на американския медиум Нюброу и „Книгата на мормоните“, но двете книги имали по-скоро религиозно значение, докато Oera Linda била определено исторически документ.
Освен това, хората в книгата не са измислени напълно – воин на име Фризо, офицер под командването на Александър Велики, за когото се споменава и в други нордически хроники. Oera Linda разказва подробно и за Александър Велики, а Фризо е дошъл от фризийска колония, създадена в Пунджаб около 1550 г.пр.н.е. Разказва се и за Одисей, как тръгнал да търси свещена лампа, защото жрица му подсказала, че ако я намери, ще стане крал на цяла Италия. След неуспешен опит да купи лампата от нейната пазителка, чрез богатствата от Троя, той отплавал за място, наречено Валхалагара (звучащо близо до Валхала) и имал любовна връзка с жрицата Калип (очевидно името наподобява това на Калипсо), при която останал няколко години, за възмущение на всички, които знаели това. Калип му дала свещената лампа, но той не получил своето щастие – корабът му се разбил, той останал без дрехи и гол, спасен от друг кораб.
Този фрагмент от гръцката история, вмъкнат в Oera Linda е интересен по няколко причини – датира приключението на Одисей с около 50 години по-късно, отколкото е датирано от съвременната археология определя падането на Троя, но може би книгата е права. Другото, което се твърди в книгата е, че нимфата Калипсо, всъщност е „burgtmaagd”, което буквално означава „градско момиче“. Това съвпада с твърдението в книгата, че след катастрофата, фризийците са отплавали из целия свят – основали средиземноморската цивилизация и заселили Индия.
След столетие в забрава, книгата Oera Linda била преоткрита от английския учен Робърт Скрутън. Той твърди, че жена му е медиум и е имала видение, докато са се разхождали в Дартмур – огромни зелени вълни, по-високи от околните хълмове, залели земята. Осем години по-късно той открил легенди в Уелските тиради – преди кимерииците(уелсците) да дойдат в Британия имало голям потоп, който обезселил целия остров. Оцелял само един кораб и се заселели в полуострова „Лятна земя“(Summer Land), идентифициран с Кримския полуостров в Черно море.Но те решили да потърсят други земи, поради честите наводнения на полуострова. Част от тях заминали за Италия, а други през Германия и Франция, се заселили в Британия (съвпадение с движението на загадъчните келти). Така кимерийците се завърнали в Британия 600гр.пр.н.е и донесли със себе си друидска религия.
Скрутън oткрил и много други легенди за голяма катастрофа в древната уелска поезия и Icelandic Eddas (където е позната като Рагнарок – Ерата на оъня и леда“). Проучил и легенди за катастрофа в севрното полукълбо и създал забележителна научна теория за бавното движение на континентите, която впоследствие се оказала напълно точна.Това го довело до преоткриване на странното, но достоверно описание на древната история в Oera Linda. Задал си важния въпрос „Какво е било естеството на тази катастрофа? – метеор или астероид, ударил Земята някъде в Северния полюс; силата на експлозията е изправила леко оста на Земята, затова земи с предимно горещи лета, придобили арктически условия. Гърците имат легенди за хиперборейците, обитавали далечния север, и Скрутър смятал, че именно те са били тайнствените обитатели на Атланд. Точно това небесно тяло е образувало кратера, познат като Арктически океан.
Но тук изниква възражение – в Oera Linda се казва, че през цялото лято преди наводнението „слънцето било скрито зад облаците, сякаш не искало да погледне към земята“. Морето било непрестанно спокойно и „влажна мъгла надвисвала като мокро петно над къщите и блатата“. И внезапно „насред този покой, земята затреперила, сякаш умира. Планините се разтворили и изпуснали огън и пламъци.“
А дали това не е вулканичната катастрофа, която е унищожила Атлантида, а не приливна вълна, причинена от метеор? Или не. Или пък метеорът не трябва да бъде изключван – ако е имало, то той е образувал приливна вълна, но ако полярната шапка е била покрита с лед, то заради това не са потопени и Британия и Атланд. Но приливна вълна може да се получи и от вулканичното изригване на Санторини, а по-късно и в Кракатау. Скрутън смята, че „картите на Древните морски царе“ доказват катастрофата, унищожила Атланд. Но тук има и още едно противоречие – дълбочинни проби от Куин Мод Ленд ( в Антарктика), показват, че последното замръзване на Южния полюс е било 4000г.пр.н.е. така че великата морска цивилизация трябва да е процъфтявала преди това.
Но това не отрича възможната катастрофа 2000 години по-късно, може би цивилизацията на Атланд е просъществувала две хиляди години. Подобно на тази на Египет.
Но има и още един дързък начин за съществуване на двете теории според Хапгуд – древните карти доказват велика, древна, морска цивилизация, съществувала много преди Александър Велики. Ако приемем, че цивилизацията е съществувала малко след последния Ледников период – 10 000 г.пр.н.е., шест хиляди години по-късно тя била високоразвита в Антарктика и Атланд. С други части на Света – примерно Близкия изток – е била не толкова развита, макар че да съществували градове и плугът да е бил открит. По неизвестни причини, ледът се завърнал и антарктическата цивилизация е замръзнала, затова населението било принудено да отиде на друго място – очевидно в Египет. Цивилизацията на Атланд не била засегната. Тогвава през 2192 г.пр.н.е.настъпила „голямата катастрофа“, която изместила земната ос. Така и жителите на Атланд били принудени да се преселят – на юг, към Индия и Средиземноморието.
Ако тази теория е вярна и Хапгуд и Скрутън са прави, може би.
Едно нещо е ясно – древните карти доказват съществуването на развита морска цивилизация, която е процъфтявала преди Александър Велики. Подобно на тези карти, Oera Linda също изтъква съществуването на такава цивилизация. Дори и книгата да е фалшификация, картите съществуват и са доказателство. Но засега няма доказателства, че книгата е подправена и може би трябва да бъде разгледана през съвременния прочит на историците. Битки, убийства, преселения и други интересни истории, които могат да променят изцяло възгледите ни за световната история. Книга, съдържаща голяма част от неразгаданите мистерии от векове или може би отговорите са в Oera Linda.
*Събраните факти са от книгата на Колин Уилсън и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“
Невена Христова
