Четенето на новини води до поява на страх и агресия, пречи на реализацията на творческия потенциал и лишава хората от способността им да мислят. Новините са като захарта за тялото. Усвояват се леко и бързо. Много от медиите ни тъпчат с малки парченца от тривиални факти, които всъщност изобщо не ни засягат и не заслужават вниманието ни. Ето защо никога не се засищаме. За разлика от четенето на книги и дълги журналистически статии, над които се налага да размишляваме, ние можем безотказно да поемем огромно количество празнословни новини.
От 10 000 статии, които сте прочели през последните 12 месеца, назовете поне една, която да ви е накарала да вземете по-добро решение по някакъв сериозен въпрос, свързан с живота ви, бизнеса или кариерата ви. Потреблението на новини няма пряко отношение към вас. Всъщност потреблението на новини е конкурентен недостатък. Колкото по-малко новини потребявате, толкова повече преимущества получавате.
Те постоянно действат на лимбичната система. Паническите истории стимулират образуването на глюкокортикоиди (кортизол). Това обърква имунната ви система. Организмът ви е в състояние на хроничен стрес. Други възможни странични ефекти са страх, агресия и загуба на чувствителност.
Информационният поток е баща на всички когнитивни грешки – жажда за потвърждение. Ставаме излишно самоуверени, рискуваме глупашки и недооценяваме някои възможности. Мозъкът ни жадува за истории, които уж „имат смисъл“, даже ако те не съответстват на действителността. Всеки журналист, който пише, че „пазарът съществува благодарение на X“ или „компанията е банкрутирала заради Y“, е кръгъл идиот. Преситени сме от това евтино обяснение на света.
Мисленето изисква концентрация. Концентрацията изисква известен отрязък непрекъснато време. Новините са разработени специално, за да ви прекъснат. Те приличат на вируси, които крадат вашето внимание за свои цели. Новините намаляват количеството на мислещи хора на планетата. Новините оказват сериозно влияние върху паметта. Така те нарушават концентрацията и отслабват вниманието.
Когато разберем за някакво произшествие или човешка трагедия, ние искаме да разберем и какъв е краят на историята. Запомняйки стотици сюжети от новините, ние сме все по-малко в състояние да контролираме този стремеж към научаване на завършека. Доскоро учените смятаха, че когато достигнем зряла възраст здравите връзки между 100-те милиарда неврони в главите ни са вече са изградени напълно и окончателно. Днес знаем, че това не е така. Нервните клетки редовно разкъсват стари връзки и образуват нови. Колкото повече новини поглъщаме, толкова повече тренираме невронните вериги, отговарящи за повърхностното възприемане и изпълняване на многокомпонентни задачи, игнорирайки тези, които отговарят за четенето и съсредоточеното мислене. По-голямата част от потребителите на новини, даже ако преди това са били запалени читатели на книги, вече са загубили способност да четат дълги материали или книги. След четири–пет страници те се уморяват, концентрацията изчезва и се появява безпокойство. Това се случва не защото са остарели или затрупани с работа. Просто се е променила физическата структура на мозъка.
Преобладаващата част от новините разказват за неща, върху които не можем да оказваме никакво влияние. Всекидневното повтаряне колко сме безсилни ни прави пасивни. Новините ни претопяват напълно, докато не приемем песимистичен, безчувствен, саркастичен и фаталистичен мироглед. За този процес има термин – „заучена безпомощност“.
Това, което вече знаем, ограничава творческия ни потенциал. Това е една от причините, по която математици, писатели, композитори и предприемачи произвеждат най-добрите си неща в по-младите си години. Мозъкът им се наслаждава на широко, необятно пространство, което им дава възможност да измислят и осъществяват нови идеи. Аз не познавам нито една наистина творческа личност, пристрастена по някакъв начин към новините – нито писател, нито композитор, математик, лекар, учен, музикант, дизайнер, архитект или художник. От друга страна познавам много злобни антитворчески настроени хора, които се тъпчат с новините като с наркотик. Ако искате да използвате стари решения, четете новини. Ако обаче търсите нови решения – не си струва да го правите.