Айзък Азимов за науката, религията и ролята на научната фантастика
Айзък Азимов (1920-1992) е един най-уважаемите умове на ХХ век. Автор на над 400 труда в сферата на научната фантастика, Азимов винаги е промотирал изучаването на света и развитието на обществото.
Както и други известни автори в този жанр – негови съвременници – Азимов също успешно е предсказвал бъдещето. В разговор с американския журналист Бил Мойърс от 1988 г., писателят споделя вижданията си за религия, наука и вълнението от това да се учиш цял живот. Представяме ви част от разсъжденията на Азимов, публикувани в книгата „Bill Moyers: A World of Ideas“ и извадени от brainpickings.org.
„Вълнуващо е да разширяваш мирогледа си, да знаеш, че има още една малка част от вселената, която познаваш и разбираш. Смятам, че когато умираш, ще изпитваш едно удоволствие от факта, че си оползотворил живота си в пълна степен, събирал си максимално знание за вселената и си му се насладил. Имаме само една вселена и само един живот, в който да се опитаме да я разберем. Да, не можеш да уловиш много, но пак ще е нещо. Каква трагедия би било да не разбереш нищо изобщо.
Когато компютрите започнат да вършат все повече от нещата, които хората не трябва да вършат, защото така не използват мозъка си и това ги отегчава до смърт, за хората ще остане повече време за творчески занимания. Не може да подложиш един човек на работа, която потиска мозъка му, той да я работи с години, след което да му кажеш изведнъж да направи нещо творческо. Креативността трябва да бъде вдъхната в него.
…Иска ми се да мисля, че когато хората имат шанса да научат фактите и разширят своята палитра от познание, те няма толкова запалено да следват мистицизма. Не е правилно да продаваш на клиента фалшива стока, да му взимаш парите за нея, а точно това правят мистиците. Те продават фалшиво знание и взимат пари за него. Да, това може да кара хората да се чувстват добре, но това не променя факта, че самата информация е фалшива. Науката не ни дава абсолютната истина. Тя е механизъм, чрез който човек може да научава повече за природата. Това е начин да сравняваш собствените си мисли с природата и да видиш доколко съвпадат. Това може да се приложи не само в науката, но и в живота.
Моето възражение срещу фундаментализма не е, че те са фундаменталисти, а че искат и от мен да бъда фундаменталист. Те може да казват, че аз, от своя страна, вярвам в еволюцията и искам всички да вярват в нея. Аз не искам това. Нека учат и да преценят сами… Фундаменталистите ще бъдат ужасени, ако им кажа, че в църквите им трябва да се учи светски хуманизъм и научни доводи затова как животът е започнал. А те учат само това, в което вярват. В училище не учим в какво вярваме, а в изводите, до които учени и специалисти са стигнали.
Това е славното в науката. Тя е несигурна, предмет на промяна. Позорно е да поставяш само един списък с правила и ги считаш за абсолютна истина, без да зачиташ доказателства… Нещо повече – фундаменталистите зачитат книгите, които се съгласяват с тяхната Библия или Коран, но искат да горят другите. Това е много по-опасно от една съвкупност от знание, която е променлива.
В сериозната проза, в която писателите постигат нещо съществено, нещо различно от обикновено забавление – не че има нещо лошо в обикновеното забавление – авторът държи огледало към човешкия род и му показва накъде се е запътил. Можеш да разбереш, защото виждаш – чел си романа и си видял докъде се стига. Научната фантастика използва друг метод. Тя предлага изкуствени, нереални общества, които несъществуват, или могат да съществуват в бъдещето, но не е задължително. Надеждата е, че читателят вижда и прави връзката с реалните събития. Затова пиша научна фантастика – позволява ми да изкажа мнението си по различни теми, което в противен случай не бих могъл да изкажа“.
